2026 година изглежда, че се очертава за инвестиции в реновация на европейските енергийни мрежи. Така поне изглежда от представен в Европейския парламент дебат с участието на Европейската комисия.

Пред депутатите заместник-председателя на Генерална дирекция “Енергетика” Мехтилд Вьорсдьорфер се спря на ключовите инициативи, върху които ще се насочи финансиране през настоящата година. Пакетът от проектите вече е бил одобрен през декември.

Големият проблем за бизнеса се оказва състоянието на мрежите за разпространение, които са на възраст над 40 години. Над 40% от съоръженията обаче са за тотална модернизация, защото не са в състояние да поемат бума на зелена енергия. По данни на комисията само през 2025 година са генерирани 89 гигавата чиста енергия, а тепърва има проекти и паркове, които предстои да бъдат пуснати в експлоатация.

Данните показват, че към 2030 година ще се необходими около 26 милиарда евро за цялостна модернизация на съоръженията. Затова било необходимо бързи решения и своевременни действия.

В списъка на комисията е отбелязано, че е належащо да се задвижат редица проекти, свързани с водородната инфраструктура. По изчисления към момента на територията в целия ЕС водородопроводите са с обща дължина под 2000 киломентра, което било крайно недостатъчно както за индустриите, така и за нуждите на домакинствата.

Проекти от общ интерес

По тази линия в приоритетния списък на Комисията за годината попадат 235 международни проекта. За сравнение преди година по същото време са били 166. Всички те ще бъдат осигурени с финансиране по Механизма Connecting Europe Facility (CEF) с бюджет за целта от 30 млрд.евро. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос. Сред тях има за съхранение на енергия и за офшорни мрежи. За последните Мехтилд Вьорсдьорфер заяви, че е важно да бъдат подпомогнати кандидатстващите, защото този бизнес в момента е в застой и има нужда от подкрепа.

Виж ощеЕнергийните нужди на изкуствения интелект променят глобалните енергийни мрежи

Заместник-председателят на генералната дирекция обърна внимание на няколко ключови проекта, които по различни причини така и са останали досега нереализирани. Става дума за стотина проекта за водород и електролиза и 17 за трансграничен контрол на въглеродните емисии.

За България е от изключително значение да чуем, че ЕК е предвидила финансиране на проекти от взаимен интерес с нашите съседи. През тази година в списъка са попаднали 25 проекта и такива за изграждане и модернизиране на енергийни магистрали. От дирекцията са предали списъка за разглеждане в Европейския парламент и само от бързината на депутатите зависи и старта на същинското изпълнение.

Един от проектите, за които чакаме средства от Брюксел е свързан именно с изграждането на водородна инфраструктура с Гърция. По другия проблем за премахване на тесните места по енергийната мрежа също сме се спирали многократно в нашите материали. Както е известно за решаването на проблема ще са нужни поне 1,3 трлн. евро до 2040 година.

Новините, които идват от високите етажи на европейските институции, няма как да не създават усещането, че най-после ще бъдат отпушени проблемите на стотици компании най-вече в страни като Нидерландия и Германия. Водещите икономики вече близо три години бият тревогата и пращат апели до ЕК, че бизнесът им е стопиран заради запълнения капацитет на мрежата. Ситуацията в “ниската земя” е още по-апокалиптична, след като много компании стоят в списък на чакащи, за да могат да разширят мощностите си. Местните оператори дори започнаха срещи с енергоемки фирми за промяна на работния процес и по този начин да не се натоварва мрежата в пиковите часове на деня.