Днешните събития в Близкия изток засягат и разтърсват целия свят. Пред очите ни се случват глобални промени, каквито повечето хора не са подозирали. Това ме кара да припомня един исторически епизод, който вероятно не е чак толкова известен на повечето хора, но е много показателен. Отново, колелата на историята се задвижват от геополитика, битки за търговски пътища и съперничество между велики и регионални сили. Някои от тях, предшественици на днешните геополитически актьори.

Става въпрос за това, което известният руски историк и етнограф Л.Н. Гумильов нарича, според мен сполучливо, “Първата истинска световна война”. През 6-ти век Римската империя (Византия) има един фундаментален проблем – въпреки че при Юстиниан византийците се докопват до тайната на коприната, производството им съвсем не може да задоволи нуждите на тогавашна Европа. Проблемът е, че Пътят на коприната се владее от Сасанидска Персия (Иран), която се възползва от този лост за влияние много умело. Точно тогава, новосъздаденият Тюркски хаганат, който владее териториите от Крим до границите на Китай, изпраща пратеничество в Цариград (568), предлагайки на ромеите съюз срещу персите и фактически алтернативен “Път на коприната”, минаващ на север от Каспийско море и стигащ до византийските градове в Южен Крим. Тюрките, простодушни номади, са подтикнати към този “хитър план” от согдийските (ираноезични) търговци от Централна Азия.

Паралелно с това, аварската орда, която бяга от тюрките, в съюз с германското племе ломбарди/лангобарди, разбива Гепидското кралство в Панония (дн. Унгария), подчинява българите-кутригури и множество славянски племена, и започва да застрашава северните граници на Византия. Лангобардите пък, нахлуват в Италия и помитат византийската отбрана, завземайки големи части от Апенините. Но да се върнем на персийския казус. Следват поредица от византийско-персийски сблъсъци, примирия и напрежение. Тюрките от своя страна са вплетени в поредица от конфликти с китайците, което им пречи да се съсредоточат върху анти-персийския съюз с Византия. Лангобардите пък, продължават офанзивата си в Италия.

Кулминацията на голямото противоречие между тогавашните велики сили, е голямата война от 602-626. Византийският император Маврикий е свален от тракийския офицер Фока, след като армията, която е изпратена на север от Дунав, за да противодейства на заплахата на новопристигналите славянски племена, се разбунтува. Персийският шах Хозрой II използва убийството като претекст, за да обяви война на узурпатора Фока. Много скоро персийските войски завземат редица византийски провинции в Близкия изток – Сирия, Палестина, големи части от Мала Азия и др. Синът на африканския губернатор, Ираклий, вдига бунт и сваля Фока, но положението за ромеите е критично. Персите завземат провинция след провинция в Близкия изток, а по северните граници аварите предприемат разрушителни походи, в рамките на които унищожават десетки балкански градове. Българите също са пряко замесени. Тези от българите, които живеят на изток от река Дон – утигурите, служат на тюркския хаган и вероятно участват в закавказките походи срещу персите. Тези, които живеят на запад от Дон (дн. Донбас, Запорожие, Херсонска, Николаевска и Одеска области на дн. Русия/Украйна) – кутригурите, са под властта на аварския хаган и, както изворите пишат, активно участват в походите му срещу Византия.

Ираклий започва поредица от реформи, трансформирали късноантичната Римска империя в това, което наричаме средновековна Византия. И най-важното, започва голяма контраофанзива, в рамките на която подновява и съюза с тюрките. Византийците и тюрките предприемат дори съвместна обсада на Тифлис (дн. грузинска столица Тбилиси). Персите от своя страна сформират съюз с аварския хаган в Панония, който през 626 г. повежда огромно пълчище от авари, българи-кутригури, славяни и гепиди срещу Цариград. От другата страна на Босфора, персийската армия на Шахбараз също се готви за действия. Единствено гръцкият огън, и както пишат изворите, закрилата на Богородица, спасяват християнската столица.

В крайна сметка, ромеите разбиват Персия, но последиците от тази война са огромни за целия свят и по-нататъшната история. Включително и за нас, българите:

1. Персия е толкова отслабена от десетилетния конфликт, че след едно десетилетие, когато армиите на Арабския халифат изригват от пустините, империята на сасанидите се сгромолясва, а ислямът побива черните знамена на своя Пророк, чак до централноазиатските земи.

2. Византия печели, но също е отслабена изключително много. Източните провинции, които Ираклий е освободил от персите в тази война, падат след 636 под ярема на новоизгрялата арабска сила. Новият халифат отнема от византийците Сирия, Палестина, Армения и Египет. Балканските провинции на империята отдавна са пробити във войната от 602-626. Аваро-славянските и български орди не остават камък върху камък на повечето места (само за пример, вероятно около 614 Сердика/София е унищожена от аварите и в продължение на около един век има археологически хиатус – т.е. градът фактически не съществува и няма население). Следва добре известна демографска, социална и културна трансформация от Дунав, та чак до гръцки Пелопонес. При пълен разпад на граничната отбрана и фактическо изчезване на държавността от Балканите, голяма част от местното население, което и без това е сериозно намалено от Юстиниановата чума, започва да се изтегля по недостъпните планини и малкото крайбрежни градове, които не са унищожени от варварите – Цариград, Солун, Спалатум (Сплит в Хърватия), Дуръс, няколко от черноморските крепости и т.н.

3. Аварският хаганат, който в продължение на десетилетия е ужасявал цяла Европа, престава да бъде значим фактор след поражението си при Константинопол от 626. Голяма част от славянските племена след тази битка, започват да действат самостоятелно, оформят се ранните варварски политии на сърби, хървати, както и държавата на Само в дн. Чехия и Словакия. Два века по-късно, аварите са унищожени от Карл Велики и хан Крум, които си поделят земите им.

4. Лангобардите, които са участвали, макар и косвено в тези войни, първо като съюзници на аварите, а после самостоятелно, окончателно се утвърждават в Италия (неслучайно днес наричаме Северна Италия “Ломбардия”).

5. Тюркският хаганат много бързо потъва във вътрешни междуособици между двата могъщи клана Дулу и Нушиби, а Китай умело се възползва от това и унищожава първо Източния хаганат, а по-късно и Западния.

6. Възползвайки се от отслабването на Тюркския и Аварския хаганати, Кубрат отхвърля “ярема” им, създавайки Стара Велика България. Нататък знаете.

7. За Китай следва епоха на разцвет при династията Тан, която започва да прониква чак до Согдия (Централна Азия), където обаче се среща с нахлуващите в региона армии на Арабския халифат, след като арабите са помели Персия. След битката при р. Талас, китайското влияние в региона е парирано, а ислямът ще се затвърди завинаги в тази част на света. Започва и процесът на ислямизация на централноазиатските тюрки.

Това, което започва като едно противоречие за търговски пътища и контрола над някоя друга гранична провинция като Армения, завършва като пълен световен катаклизъм, разпад на империи и цивилизации, демографска криза в редица региони и преначертаване на целия познат свят. Свикнали сме да приемаме, че това, с което сме израснали, е вечно. Живеем все още спокойно и уютно в подредения си “европейски” свят, но все по-често усещаме полъха на големите сътресения, които разтърсват света. А колелото на историята продължава да се върти, и нищо няма да остане непроменено и непокътнато! Заради това, убеден съм, днес България се нуждае от стратегическа визия и изключителна внимателност, а не от “евроатлантически” клишета и стари, неработещи схеми, с които народът ни е свикнал последните десетилетия!

PS Картата я надрасках на Пейнт, а после я пипнах с Grok, такова нещо като “Сийска империя” няма – има китайска династия Суй, наследена от династията Тан. Моля да ме извините. Освен това, голяма част от фактологията на събитията съм съкратил крайно много, тъй че не всичко може да е достатъчно ясно и подредено. Всяко съвпадение на историческите събития и процеси с нашето съвремие е…….. НЕСЛУЧАЙНО.