Андрей Баумейстер е един от най-интересните и дълбоки украински философи днес. Струва си да се гледа. Линк към видеото с пълния превод в коментарите тук. Има голяма част за историята, Бандера и употребата им от днешната украинска власт, но тук ви предлагам друг.

Андрей Баумейстер: Това, което работеше в 2002-2005 г., сега не работи. Например, да се работи с гръмки изказвания, да се играе ва-банк, имам предвид от страна на нашата украинска власт. Ще приведа три конкретни примера, за да покажа как това не работи.

Сега в западната преса има гръмки заглавия, с които изобщо не съм съгласен, но те са такива: „Води се Трета световна война в икономиката“. Третата световна още не е дошла, поне в горещата си фаза, но икономиката показва потресаващата уязвимост на света. Не само по отношение на петрола, или на търговията. Оказа се, че човечеството има много уязвими места. Къде са Южна Корея, Китай и Индия, и къде е някакъв там пролив с малък остров и какво отношение има той към азиатската икономика, която, както се казва, ще се превърне в най-голямата икономика на XXI век?! Но се оказва, че дори сферата на развитие на Изкуствения интелект непосредствено зависи от тази криза и развитието дори и в тези сфери може да се забави. Дори не говоря за продоволствената криза. Значи имаме технологична криза, продоволствена криза, финансова криза, промишленост, която все повече навлиза в криза. Това е забележимо вече не само в Европа, но и в страните от Азия, които още преди Иранската война – или Американо-Израело-Иранската война – се разглеждаха повече или по-малко като облагодетелствани от общите процеси. И сега, когато възниква проблемът и цените на нефта вървят нагоре, Украйна нанася удари по руски пристанища в Ленинградска област. Дори нашите медии казват, цитирайки самия Зеленски, че към него са се обръщали някои европейски политици с молба да не удря по тези центрове. Тоест самите европейци се обръщат в тази посока, но Украйна играе ва-банк. Разбира се, част от европейските говорители и медии говорят както досега, че Украйна има пълното право, но от друга страна, европейците са заинтересовани енергийната криза да не влиза в тупик. И на практика Украйна се възползва от тази ситуация и много болезнено удря по своите европейски партньори.

Вторият пример е газопроводът „Дружба“. Това събитие е също от тази седмица. Имам предвид когато партньорите се обръщат с молба, а Киев не пуска европейската група, която да направи проверка. И те казват: „Не разбираме тази политика. Не разбираме каква роля играе Володимир Зеленски?“ Защото това е втората болезнена точка за Европа. Излиза, че Зеленски играе с тези болезнени точки, уж върви ва-банк, но това вече извиква не само тихо, но и явно недоволство у европейските партньори, върху които – напомням – сега лежи основното бреме на отговорността за финансова и военна подкрепа на Украйна.

Ето ви триъгълник. Европейците поемат върху себе си основното бреме на помощта за Украйна, Украйна не се вслушва в молбите им да смекчи ударите, свързани с енергийната криза. Излиза, че Украйна не слуша европейските партньори, имам предвид политическа Украйна в лицето на Зеленски, но иска европейците да продължат да помагат на Украйна, пряко цялата логика и противно на цялата икономическа логика. Разбира се, пристигат лидери и министри на външните работи в Киев и в Буча, на 31 март имаше годишнина. Те пристигат да изразят морална подкрепа и съболезнования. Но освен всички фотографии, които видяхме, те не предлагат нищо друго. Тоест те са готови да направят символична стъпка, дават на Украйна символични сигнали, но военно-икономическите и политическите сигнали отслабват. На мен ми се струва, че този пример, който леко разгърнах, е свидетелство, че това е политика на малките и големите игри. „Правя каквото искам“. „Възползвам се от ситуацията и мога да обиждам когото си искам“. „Мога да давам каквито поискам заповеди, без да ме е грижа за интересите на другите“. До този момент нашата украинска власт така и не разбра, че така не става в света. Че не може да съществуват само твоите интереси. Има ги интересите на партньорите и тези интереси могат частично да се пресичат с интересите дори на твоите врагове. Това е сложна политическа ситуация. И ако в тази ситуация ти казваш: „Всички са ни длъжни.Политика

Всички са длъжни да мислят само за нашите интереси, а вашите интереси ги забравете, няма такива. Никога не мислете за вашите интереси, защото ние сме най-важните“ – тази система, рано или късно, ще престане да работи. Засега само се забавя. Въпреки заявленията в Буча от рода: „Ние винаги ще бъдем с Украйна, няма да се уморим…“ и прочее, които направиха европейските политици. Но реалността ще надделее над това. И ако сегашната украинска власт, или бъдещата украинска власт не разбере, че голямата политика е разпределение на интересите, разбиране за това, че съществуват интересите не само на твоята страна, но и такива на твоите партньори, нищо няма да ни се получи. Сега ние най-вече възпроизвеждаме въздух – символичен, реторически, някакви изказвания, всеки ден разни интервюта и всеки ден някакви изявления. Но реалната ситуация се променя не в полза на Украйна.

Има много чувствителен момент, според мен много интересен ход, в това, че Зеленски посещава три страни от региона на Близкия Изток. Някакви договори се сключват там, снимки с емира и така нататък. Но тук отново трябва да се разбере, че тези страни донякъде имат добри отношения с Русия. И лидерите на ОАЕ, на Саудитска Арабия, играят сложна игра. Приемат Зеленски, разбират, че са им важни всички инструменти на влияние за отстояване на собствените си интереси, но в същото време продължават да взаимодействат и с Русия. От друга страна, ги атакуват ирански дронове, а Иран също е определен партньор на Русия. Точно това е международната политика и за саудитците това е сложен избор. Те са атакувани от Иран, но имат и определени близки отношения с Русия. И политиката се състои в това да се примирят тези два полюса. Това е важността на Русия за тях и същевременно токсичността на Иран, който нанася удар по бъдещето им. На практика Иран разрушава тяхното стъклено чудо. Това чудо, суперсветът, който може да бъде построен в пустинята. Украйна няма тази представа. Тя смята, че светът е черно-бял и съществуват само нашите интереси, останалите са длъжни да ги отчитат, а ние не сме длъжни да се съобразяваме с ничии интереси. Това е пагубна политика. Описах ви как работи. Нито една страна днес не може да си позволи да не отчита противоположните интереси, с които си взаимодейства. И Индия, и Китай, и Турция, и саудитците, и Съединените щати – те работят едновременно по няколко направления. По друг начин не се прави политика.