С идването на власт на Радев – антиукраинизмът се институционализира.
С идването на власт на Радев – антиукраинизмът се институционализира.
Когато Иво Христов – човек, близък до Румен Радев – започне да обяснява, че било „неморално“ да се подкрепя Украйна, това вече ми идва в повече.
Разбирам, че е професионален пропагандатор и може да защити почти всяка теза. Но да обявяваш помощта за жертвата за неморална, а в същото време да трепериш и не смееш дори да призовеш агресора да спре, защото без това мир няма – това вече е висша степен на демагогия.
До този момент Радев не е „мъцнал“ нито веднъж да попита, да помоли или да изисква от Путин да спре агресията срещу Украйна. Нито веднъж !?. Целият му патос е фокусиран върху принуждението на Украйна да капитулира.
И точно хора от неговото обкръжение сега ни говорят за „морал”.
Сигурен съм, че ако част от избирателите на Радев знаеха истинските мащаби и посоката на идеите, които Христов артикулира, щяха сериозно да се замислят дали да гласуват за него.
Но вероятно това е и „сделката“:
първо – антикорупционна реторика; омайваш хората, печелиш избори и после – анти-корупционен пиар на макс, печелиш популярност и капитал и го похарчваш за да реализираш фабричните настройки и прокараш проруски тези. Не е сложно, но очевидно проработи. Това е планът за игра.
Та да поговорим за морала.
Над 1,2 милиона руснаци са убити или тежко ранени в тази война. Над 500 хиляди украинци също са убити или ранени.
И това не е защото Украйна е нападнала Русия.
Това е защото Путин нападна Украйна.
Заради манията на един човек, когото Христов дори не смее да назове като главен виновник за най-голямото клане между славяни в най-новата история. Нали бяхме по учебниците братя, славяни – пък руснаците са по-славяни от украинците!? Ако иска, Иво Христов, да поспорим дали това е геноцид?! Защото има всички белези и на ниво заявени намерения и на ниво действия спрямо украинците – системно отвличане на украински деца;
реторика за отричане на украинската нация; удари по цивилна инфраструктура; целенасочено унищожаване на условия за живот. Над 25 хиляди украински деца са убити?!
И пак за морала.
Да не подкрепяме Украйна, защото така ѝ помагаме да се съпротивлява и да не приеме „руския мир“?
Но в същото време транзитираме газ за над 8 милиарда долара годишно, с които косвено пълним военната каса на Путин?
Това ли е моралът? И се готвим сега под марката “национален интерес” да торпилираме усилията на ЕС да спре вноса на руски газ в ЕС през България?! Морал та дрънка.
Украйна нанася удари основно по военна инфраструктура и легитимни военни цели.
Ако има жертви сред цивилното население, това са трагични „колатерални“ щети, а не преднамерена политика.
Русия, обратно, системно и преднамерено удря цивилни цели – жилищни сгради, болници, училища, енергийна инфраструктура – за да всява паника и да пречупи духа на съпротивата.
Морално от всяка страна.
Ще спра дотук.
Христов може да продължава да говори тези неща.
Проблемът е, че никой не е избирал него.
Избраха Радев.
И именно Радев носи отговорността за това, че по телевизионния екран виждате Христов да ви говори тези небивалици.
С времето и антикорупционната „черга“ ще започне да се свива и изтънява.
И тогава ще лъснат истинските срамотии на тези нови издания на школата на партийните пропагандатори.
По долу този показателен „снапшот“ на размяна между руснаци показва нещо тревожно: че у нас заблудените може да излязат от индоктринацията на путинизма дори по-късно, отколкото в самата Русия.
Нищо ново. “И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…” Димитър Талев.
Илиян Василев



Post Comment