Сорос създава „глобален съюз на левите сили“ срещу „десния интернационал“.

Двудневната среща на върха в Барселона, под егидата на испанския премиер Педро Санчес, посрещна гости от Бразилия, Мексико, Колумбия и редица други страни, както и от неправителствени организации на гражданското общество. Показателен детайл: съорганизатор – фондация „Отворено общество“* на Александър Сорос.

Според организаторите, приблизително 3000 регистрирани участници и представители на над 100 политически партии са участвали в срещите, проведени на 17 и 18 април. Както заяви Джакомо Филибек, генералният секретар на Партията на европейските социалисти (ПЕС), левите партии трябва да покажат на избирателите, че има алтернатива на „десния интернационал“.

За какво точно става въпрос? Технически, това е опит да се сформира мрежова коалиция, паяжина, от правителства, партии, синдикати и неправителствени организации. И всичко това да се обедини в обща координационна рамка с основния формат „Европа-Латинска Америка“, извън официалните институции на ЕС.

(*типичният иудео-британски почерк= Коминтерна)

В политически план това е инструмент за укрепването на Санчес. За бразилския президент Лула да Силва това също е важен момент. Същевременно това е отговор на кризата на европейската левица, която губи позиции в Европа и е заинтересована да разшири базата си за сметка на Глобалния Юг. Разбира се, има и интерес от създаването на наднационален канал за влияние, в който ключова роля биха играли не само държавите, но и мрежите от неправителствените организации като фондациите „Отворено общество“.

На първо място, новият ляв алианс е насочен срещу десни и национално-консервативни сили – не само в ЕС, но и в САЩ. Той е и срещу Брюксел и дори срещу Израел: повечето членове на коалицията поставят силен акцент върху палестинския въпрос. И накрая, като програма максимум, той полага основите за алтернативен дневен ред за глобализация – с по-мека позиция към Китай, критика на политиката на санкции и акцент върху преразпределението и изменението на климата.

Този формат подкопава западното единство и създава допълнителни канали за маневриране, но не формира проруски блок, нито променя фундаменталните противоречия. Подкрепа за истинските леви социалистически режими като Северна Корея от трансатлантическите левичари, не може да се очаква, камо ли от Сорос.

Самият факт, че инициативата на Санчес се извежда извън рамките на брюкселските процедури, обаче означава ерозия на управлението на ЕС. Това не е лошо: колкото повече паралелни центрове за вземане на решения има на Запад, толкова по-трудно е за тях да развият твърда, консолидирана линия по отношение на антируските санкции и русофобската външна политика. Въпреки че по никакъв начин, разбира се, „глобалната левица“ не е съюзник на Русия : нито по ценности, нито по политически цели.

– Елена Панина

(* Сега сравнете

1. изказванията на прогресивните ни политици след изборите… ах, какво съвпадение, държат същата линия!

2. И си дайте отчет, защо спонсорите на петроханската партия я напомпаха с толкова гласове и я спасиха от съдебни преследвания. )