Натискът върху Румен Радев да назначи министри, свързвани с олигархични кръгове, очевидно се засилва.

Не мога да говоря за всички ресори, но около поста на енергиен министър се чуват достатъчно показателни истории. Те поставят под съмнение изобщо идеята за разграждане на модела Пеевски-Борисов, защото в обръщение са именно знакови имена, асоциирани с този модел.

Очертанията са познати: финансова подкрепа за кампанията срещу политическо влияние след това. Сделка от типа „помагаш сега – получаваш контрол после“. Говори се и за активна роля на банкови среди, близки до Бойко Борисов.

Паралелно с това Владимир Малинов продължава да се самопредлага, като зад него се усеща и натиск от бизнес среди, включително КРИБ.

Има и още един показателен детайл: катамаранецът Росен Христов е признал, че именно Малинов го е въвлякъл в сделката с Боташ, включително в процеса на подписване, след което „ни чул, ни видял“. Тази информация изнесох преди години, не защото имам инсайд, а защото нито Христов, нито Радев, нито който и да било от екипа тогава бе в състояние да владее различните канали за комуникация и влияние с турската страна. Само Малинов, който междувременно съгласуваше търмшийта с Боташ с Пеевски и Борисов – ББ за това каза, че е печатница за пари /думи на Малинов/. Модел на влияние, който трудно може да бъде наречен случаен, още по-малка разградим при подобен приятелски подход на Радев.

Ако подобни фигури влязат в кабинета на Радев, разочарованието ще бъде сериозно. Защото тогава ще стане ясно, че реториката за промяна е останала само на думи.

В крайна сметка политиката се оценява не по обещанията, а по назначенията и делата.

Странното е, че Радев не би трябвало да дължи нищо на тези кръгове. Единственото обяснение остава потенциален натиск – включително чрез компромати.

Именно затова изборът му сега ще бъде показателен. Ако бъде този състав на кабинета му, да забрави за 100 дни. Да напомня на неговите хора – Радев получи поне 20 процента бонус на тези избори от хора, които сметнаха, че не ППДБ, а той държи тоягата срещу модела. Ако ги разочарова – протестите ще се възобновят. Да си преценят дали ще могат да удържат властта си. Един жокер – Пеевски се кълнеше, че правителството на Желязков няма да падне, Калин Стоянов също, Борисов също. София не е България, но без София няма управление. А не е само София.

Илиян Василев