Стефан Антонов за “Гласове”: Не му е лесно на новото правителство. Иска да постигне резултати, но не желае да лансира непопулярни мерки. Това е като да искаш омлет, но да не ти се чупят яйца. Доскоро това беше невъзможно. Сега може и да има веган версия на омлета, но не е същото. Новото правителство само наследи проблемите. Не ги е създало, за да ги остави на следващите. Но ако желае да се запомни като кабинет, който намира решения, съвсем скоро ще трябва да докаже, че е на висотата на своята претенциозност.

Истинска политика срещу инфлацията? Може, но ще заболи дори повече.

Още от същото са антиинфлационните мерки на кабинета „Радев“. Идват със закъснение и вече са доказали, че не работят. Сега ще са още по-трудни за прилагане, защото в последните два месеца към ситуацията с галопиращата инфлация на цените, движена изцяло от вътрешни фактори, вече се прибави и външният шок на поскъпналите горива. Това също ще удари бизнеса, но по различен начин. Едни компании имат едни договори за превоз на продукцията си, други – по-неизгодни, а трети, които са най-малко, може да са намерили и по-изгодни условия. Ценообразуването на транспортните услуги зависи от това дали клиентът е редовен, или се обръща към логистичната компания за първи път. Ако става дума за цял камион за един клиент, е едно. Ако става дума за няколко клиенти, това ще означава повече спирки за товарене и повече спирания за разтоварване.

Това е съвсем малка част от спецификите, които ще се отразят по съвсем различен начин на фирмите и затова законодателни инициативи, които задават правила, поставящи всички бизнеси под общ знаменател, ще създадат преди всичко хаос.

Истинската антиинфлационна политика отдавна е известна, но тя включва мерки, които ще засегнат обществото и ще свият популярността на кабинета. Това е увеличаване на ДДС. То ще повиши цената на всички стоки и ще ускори инфлацията. Бюджетът ще спечели най-много, защото същото потребление ще се обложи още повече, а е възможно и по линия на закръглянето крайните цени да се повишат повече, отколкото самият допълнителен данък би наложил.

Увеличаване на преките данъци също ще бръкне в джоба на икономически активните. И понеже никой не желае да посяга на плоския данък – било то с въвеждане на прогресия, или с повишаване на ставката му, по-вероятно е да се посегне на осигуровките. Това също ще свие бюджетния дефицит. И за да не удари бизнес средата, може да се промени отношението, в което работодатели и служители си поделят осигуровките. Вместо 60:40, да стане 40:60. Така пак работещият ще плаща повече, а за бизнеса вноската може да остане както преди.

Всичко това ще увеличи приходите в бюджета. Ще намали напрежението върху пенсионната система. Големият проблем е, че ще намали покупателната способност на българите и те ще обеднеят в сравнителен план. В момента се води разговор каква част от българите наистина страдат от инфлацията и каква само се оплакват, защото е модерно. Понеже заплатите им са нараснали повече, отколкото цените, но предпочитат да се фокусират само върху едната страна на монетата. Ако се проведе истинска антиинфлационна политика, най-после всички ще пострадат. Тогава може да видим свиване на потреблението и забавяне на поскъпването на живота.

Линк към цялата статия в коментарите тук.