На всички ни се е случвало някой да паркира неправилно и да ни пречи да минем – на моята улица ми се е случвало да трябва с няколко маневри да вземам завоя от криво паркирали на всички ъгли, а в случката с Иво от днес, с толкова тясна улица, като Обербауер, това означава или да обикаляш квартала, или да правиш задръстване.

“Аз само за малко” или “ами къде да спра” в комбинация с “аварийки” се смятат за заклинание за невидимост. Това в добрите случаи води до задръствания, в лошия случай – до пътни инциденти. Припомням случая в охранителя на Сарафов, блъснал човек на пешеходна пътека, като за инцидента значително допринася неправилно паркиран автомобил почти върху пешеходната пътека, който скрива видимостта.

Всички сме правили забележки за неправилно паркиране, за опасно шофиране, за отнемане на предимство. И на всички ни се е случвало да ни се отвърне с вербална агресия: “абе къв си ти бе”, “разкарай се” и т.н. За щастие по-рядко се случва да има и физическа агресия, но за съжаление понякога се случва. Всички знаем за случаи с удари по вратата или капака и дори за изваждане на оръжие.

И буквално докато пишех този статус излезе новината “Мъж стреля по жена до столична метростанция след спор за паркомясто”.

Затова много хора си мълчат. Подминават нередностите, защото има премного истории за забележки, завършили лошо – с телесни повреди или дори смърт – преди 3 месеца мъж почина след побой, заради забележка за опасно шофиране.

Моето разбиране, което споделяме с Иво е, че когато се борим за справедливост, нямаме право да си затваряме очите за нередностите (и също така нямаме право ние да пречим на останалите на пътя).

Иво ми разказа тази сутрин за вчерашната случка и решихме да не пише нищо, защото това е битов инцидент, който трябва да бъде разрешен по законовия ред. Само че от прокуратурата изтече информация към медиите, които започнаха да пишат статии с абсурдни заглавия, а телефонът му загря от журналистически обаждания. Затова дойде и отговорът, вкл. видеото, за да се изяснят обстоятелствата.

След такива случки винаги интерпретациите са много – какво е можело да стане, кой е прав и кой е крив. Медиите търсят сензацията, социалните мрежи я усилват, а всеки пречупва случката през своя опит и своите предпочитания. И това генерира буря.

Но сред бурята от реакции трябва да се каже следното, без емоции и пристрастия: неправилното паркиране не е просто неудобство, а опасност. Липсата на паркоместа е проблем за всички, а доставчиците са изправени пред трудната задача да намират паркоместа, на които да не пречат, но никой няма право да стига до физическа агресия. Иво е постъпил правилно, като е уведомил 112, без да отговаря на агресията. Призовавам компетентните органи да бъдат обективни и да действат пропорционално – нито по-строги отколкото изисква законът, нито по-меки, оправдаващи агресията.