Сергей Караганов: Крайно време е да се сбогуваме – макар и с век и половина закъснение – с еврофилията и западничеството. В настоящите и бъдещите обстоятелства тази линия на мислене и поведение е чудовищно остаряла. От Запада, където фактически властва „елитът на Епщайн“, ще идват не само военни заплахи и вражда, но и морална зараза и антихуманност.

Казаното не означава отричане на всичко добро, което ни даде петровата ваксинация с европейска култура. Не бива да отписваме напълно и всички страни на Запад, на места там все още се проявяват елементи на нормалност. Не бива да заприличваме на западните елити, които нагнетяват тотална русофобия и вкарват обществата си в интелектуален и морален тупик. Най-доброто от европейското наследство трябва да се пази в нас и дори да се развива. Но трябва най-накрая да разберем, че по рождение ние не сме европейска, а велика евроазиатска държава-цивилизация.

Гримасите и жестовете на Тръмп маскират същността на неговата политика, която е рационална по своему. Подобно поведение е много опасно, ако американците не срещнат твърд отпор. Досега Русия не залагаше на ескалация, дори се преструваше, че иска да се договори. Или наистина се е надявала на това? Мечтите за „задкулисна сделка“ са безпочвени, като се има предвид общият курс на САЩ и вътрешното им състояние. С кого да се договаряме? За какво? За това как държавата, която води икономическа война срещу нас, ще започне да помага за руското икономическо развитие?

С европейците (не с всички, но с мнозинството) положението е още по-лошо. Техните елити деградираха морално, изпразниха се откъм интелектуален заряд и се намират в процес на бързо разложение, отказвайки се от почти всичко добро, което се асоциираше с понятието „Европа“. Проваляйки се във всички направления, те поеха курс към военна истерия, създадоха си изкуствен враг и дори се готвят за война. Можем да се присмиваме на опитите им да създадат военизиран европейски „Райх“, подобно на плановете на германския генерален щаб от началото на XX век или на хитлеристите през 30-те и 40-те години. Едва ли ще им се получи. Но те все още имат достатъчно пари, все още голямо население, включително имигранти от Азия, бедни граждани от страните от Източна Европа и бежанци от Украйна.

Сегашният евроелит връща субконтинента към присъщото му състояние: безкрайни войни (включително две световни, разпалени в рамките на едно поколение), колониализъм, расизъм, серийни геноциди и антихуманни идеологии. Брюкселските или берлинските началници отново тласкат континента към голяма война и самоубийство. Но тази надпревара към бездната завлича и останалите, включително и нас, ако не променим подхода си към войната, която Западът ни наложи и налага на целия свят. Неговият залез не трябва да доведе до гибелта на човешката цивилизация и на Русия.

Необходимо е да се спре плъзгането на Европа не само към нова надпревара в конвенционалните оръжия, но и към увеличаване на ядрените потенциали. Русия трябва бързо да разрасне своя оперативен и стратегически ядрен арсенал, за да знаят жителите и управниците във Франция и Великобритания: ако Париж или Лондон се опитат да използват ядрено оръжие срещу Русия или да го предадат на някой друг, тези страни просто ще бъдат заличени от лицето на Земята – ще се изпарят. Разбира се, не дай Боже.

Ще повторя казаното и в други материали: предвид стремителната деградация на европейските елити, ядреното оръжие на страните от Стария свят, които го притежават, трябва рано или късно да бъде отнето. Когато тези две държави се сдобиха с ядрено оръжие, те бяха ръководени от отговорни и разумни хора. Такива там вече няма. Хора тип „Макрон“ не трябва да имат повече гранати в ръцете си. Още повече че при сегашната тенденция на деградация на европейските лидери, на тяхно място могат да дойдат още по-безразсъдни и безотговорни фигури.

За да бъде обуздан Вашингтон, в случай че Съединените щати и Западът продължат сегашния си курс към разпалване на световна война, в доктрината за прилагане на ядрено оръжие и други видове въоръжения трябва да се вкара клауза за реална готовност за нанасяне на удари по обекти на американците и европейците по целия свят, като се нанесат съответните допълнения в списъка с мишени. САЩ/Западът са в пъти по-зависими от своите задгранични активи, бази и уязвими точки в сферата на логистиката и комуникациите, отколкото сме ние. Противникът трябва да почувства своята уязвимост.

Полезен тук е опитът от отбраната на Иран по време на американо-израелската агресия. Техеран започна да удря по уязвимите места на противника и той започна да отстъпва. Промените в доктрината и конкретното военно планиране в посока готовност и способност за нанасяне на асиметрични удари ще засилят ефекта на възпиране срещу авантюри и ще имат цивилизоващ ефект върху противника.

Струва си да се променят приоритетите при целите за нанасяне на изпреварващи удари – първо неядерни, а след това и ядрени (при крайна необходимост). Сред първите трябва да бъдат не само центровете за комуникация, управление, логистичните центрове и военните бази, но и – което е важно – местата, където се събират елитите (особено в Европа), за да бъдат лишени от усещането си за безнаказаност. За повишаване на достоверността на възпирането/сплашването трябва да се интензифицира работата по създаване на конвенционални и ядрени боеприпаси, способни да проникват на голяма дълбочина, и те да бъдат изпитани. Неотдавнашното публикуване от нашето Министерство на отбраната на списъка с предприятия в Европа, произвеждащи оръжие за киевския режим, е малка стъпка в правилната посока.