Стефан Антонов за “Гласове”: Рядко допускам конспиративните теории да бъдат реалистични, но в областта на публичните финанси все по-често ме изкушава мисълта, че така нареченият богат Запад насърчава родната политическа олигархия да върши безумия, за да може после да ни наложи това, което му е изгодно, когато се стигне до оздравителни мерки.

През 1997 година в интервю за Стойчо Керев Тодор Живков разказва, че западноевропейски банки са се надпреварвали да дават пари на България под формата на заеми, защото са вярвали в устойчивостта на нейната икономика. През 1990 кредитните пазари затварят вратите си за България, но правителството не спира с живота назаем и се обръща към вътрешни кредитори.

Краят на приказката идва през 1996 година с хиперинфлацията, а споразумението с Международния валутен фонд от 1997 година отприщва приватизация в най-неизгодния исторически момент за всички вече 36 години демократично управление. Без ясна европейска перспектива, след финансова разруха, в условията на икономическа криза, ниска покупателна способност. Всичко това предполага ниска фундаментална стойност и пазарна цена за държавните предприятия, за които в този момент не е ясно какви перспективи имат да печелят и дали не струват по-скъпо, ако се разпродадат като отделни активи.

——

Сега Европейската комисия иска да отменим и плоския си данък, като го заменим с прогресивен. Това ще е вредно за икономиката. Ще доведе до обедняване на прохождащата средна класа и ще демотивира талантливите и работливите да създават богатства и доход. Това ще означава да си жертваме част от конкурентните предимства като икономика за привличане и отваряне на бизнеси, и западноевропейските държави имат всички причини да изискват от Европейската комисия, която доминират, да ни притиска в тази посока.

Няма да се впускам във философска аргументация дали и защо плоският данък е справедлив. Той просто е най-доброто за българската икономика на този етап от нейното развитие. Структурата на доходите в България е такава, че три четвърти от работещите получават доходи от около 1000 евро и малко месечно, а 40% от работещите са с доходи около минималната работна заплата. Връщане към прогресивното подоходно облагане би означавало необлагаем минимум, който преди беше около 10% над минималната работна заплата. Ако днес той е на същото ниво, близо милион работещи българи ще спрат да плащат данъци. За да се реши проблемът с липсващите приходи, ще трябва да се въведат сериозни ставки за облагане на всички доходи между 1000 и 5000 евро месечно. Хората с по-големи доходи са твърде малко, та какъвто и данък да им се сложи, приходите няма да са значими, но най-много те да се преместят в чужбина.

Крайният резултат ще е наказание за образованите, творящите и спестяващите. Демотивация и риск от спад на потреблението и икономическата активност. Когато държавата въвежда плоския данък от първи януари 2008 година, именно облагането на най-бедните води до ръст на приходите.

Знам, че всичко това звучи невероятно антисоциално и цинично – данъчната система да се крепи върху облагането на бедните. Това обаче не е пълната картина. Реалността е, че от началото на 2008 година, когато бедните започват да плащат 10% данък, минималната работна заплата се увеличава с 22%. От въвеждането на плоския данък до момента минималната работна заплата се е увеличила пет и половина пъти (във Франция е нараснала двойно, а в САЩ само с 40%). Тоест държавата може да е бръкнала в джоба на работещите бедни, но още по същото време ги компенсира с увеличаване на заплатите както в държавния, така и в частния сектор.

Минимум на всеки две години минималната работна заплата расте с 10%. Понякога с по 15% в рамките на една година. Нормативното регулиране на минималната работна заплата компенсира ощетяването на работещите бедни. Плоският данък стимулира мотивираните, образованите, талантливите и работливите да постигат резултати и да спестяват. Това трябва да се разглежда като конструкция в нейната цялост. И тя трябва да се съхрани на всяка цена.

Държавата може да помисли за ново облагане на собствеността – по-високи ставки, повишаване на данъчните оценки, прогресивно облагане за второто и всяко следващо жилище, притежавано от един човек или домакинство. Това може да осигури пари. Може да оскъпи притежаването на имоти и да свие прекомерните инвестиции в бетон. Увеличаването на осигуровките също не трябва да се изключва. В крайна сметка трябва да има връзка между пенсионните права и парите, които работещите заделят за третата си възраст.

Това, което не трябва да допускаме, е повишаване на преките данъци. България не е станала среднобогата европейска държава. България не е достигнала онова равнище на богатство. Не е такова, при което прогресивните ставки, въведени така, че да компенсират загубените приходи от необлагаемия минимум, ще се понесат безболезнено от средната класа.

Линк към цялата статия в коментарите тук.

Стефан Ангелов