Радев смазва опозицията и държи стабилна линия въпреки медийната истерия срещу него. Понеже основните медии са доминирани от умните и красивите, те се опитват да създават усещането за случила се катастрофа, фалстарт и т.н.

Този филм го гледаме с Украйна. Путин ги мачка, а те заливат световната преса с две взривени бензиностанции и три рафинерии около Москва и Питер. Там този сюжет е циничен, защото броят кинти за сметка на живота на стотици хиляди украински момчета, събирани от улиците. От руска страна се бият контрактори на заплата и своя отговорност. След тази война Украйна няма да съществува, а Русия ще си е все там. Но да не се отклонявам.

Със споразумението за БОТАШ Радев затвори устата на кресльовците от ГЕРБ, които въртят тази плоча от две години. Договорът наистина беше неизгоден, но бе сключен във форсмажорни обстоятелства, защото евроатлантиците спряха вноса на евтин руски газ, и с възможност да се предоговаря, както се вижда днес. Това е дългосрочна позиция, която може да заработи в полза на България. Всъщност историята е интересна, но ще я разкажем друг път. Тук само ще спомена, че Радев бе договорил с Орбан изкупуване на газ през БОТАШ и затова сключи тази сделка. Правителството на “Промяната” изведнъж реши да наложи безумни такси за преноса на газ през “Турски поток”, които ощетяваха Унгария, и тя се отказа от всякакви споразумения с България. Много по-сложно е, отколкото се разказва в медиите, но е факт, че служебното правителство на Радев сключи неизгодна сделка за България. Днес я поправи без много големи щети.

Само ще спомена, че Борисов даде милиарди за малоумни самолети, които още не са дошли и от които вече няма нужда предвид развитието на съвременната война в Украйна, която се превърна във война на дронове. Тогава Борисов не послуша Радев и не купи далеч по-евтините и ефективни “Грипен”, а се сложи на американците, за да си купи политическо време. Което отдавна изтече, но което ще плащаме всички още дълги години.

Радев се разбира отлично с Ердоган и Тръмп и елиминира опозицията на ГЕРБ и Пеевски по тази линия. Досега Борисов бе фронтменът в тези отношения.

Румен Радев ще наложи вето на санкции срещу руския патриарх и “Лукойл”, което сплотява основните му избиратели.

Предлага на Зеленски да строим заедно “Белене”, остава лоялен партньор на Украйна (каквото и да значи това) и не се отказва от споразумението на служебното правителство на Гюров — и двете са неизпълними. Но елиминира опозицията на умните и красивите. Един симпатичен Манол Глишев остана да вика “Слава Украине” на площада.

Радев се разбира отлично с днешното ръководство на ЕС, което си отива, а Радев ще го надживее политически. Догодина Франция и Германия ще имат друг политически елит, който ще бъде много по-добронамерен към Русия от сегашните идиоти.

Румен радев занити така “Възраждане” и ги маргинализира, че се видяха в чудо и пратиха от немай-къде двама депутати да се кланят на погребението на аятолах Хомейни — видеото с тях приличаше на филма “Борат”. Нелепа история. Костадинов върви уверено по стъпките на Ивилин Михайлов и Радостин Василев.

Радев се държи разумно и има опции към всички.

Опозицията му е слаба и раздробена и няма никакъв излаз.

Това е положението към този момент.

Истерията срещу бюджета е немощ, защото е сблъсък с истината за управленията на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ и разкрива цялата им продънена и разхайтена политика, а хората продължават да пълнят магазините и ресторантите с безумните цени, плод на българската алчност, и да не дават никакъв признак на недоволство.

България няма никакъв проблем да взема нови заеми, което и ще прави, населението ще продължава да живее добре, без да работи много, без да го заслужава и при това с бонуса да се оплаква непрекъснато. Общо взето ситуацията е овладяна.

Умните и красивите са маргинализирани.

Пеевски и неговата конституционна метреса са под прожектора, а Бойчето лекува нарцистичната си травма, като обикаля страната и се среща с младите. Което му прави чест.

В цялата тази абсурдна среда Радев се държи като таран на рационалността и нещата досега му се получават.

Правителството изглежда стабилно, а скандалите, които продуцира “Посредствена България”, са посредствени и незначителни.

България наистина има нужда от нормалност и посредственост, което е собствената ѝ мяра.

Пренаситихме се от харизматици, големи пичове и играчи, които се оказаха селска чест, гламавост и дубайски шоколад. Дебелата червена линия на българския преход е малоумието. Ако някой не го е разбрал, е време да го схване и да не си прави големи илюзии за тази страна.

Време е за нещо по средата, без ексцесии и изхвърляния.

Това е шансът на Радев. Ако не се страхува да сменя министри, фаворити и пешки в хода на играта, може да удържи дълга позиция. А от това България има най-голяма нужда. Хоризонт, предвидимост и политическа скука.

Явор Дачков