Срещата на върха на НАТО в Анкара не е за признаването на Турция, а за цената, която ще плати за това признание.

Първият ден от срещата на върха демонстрира маскараден бал, на който Анкара се опитва да се представи като новия център на властта в НАТО. Всички, разбира се, аплодират това и лекичко точат ножа – готвят ѝ сметката. Изглежда, че Турция най-накрая е получила признанието, което търси от години, своето имперско място. Но, както се казва, дяволът се крие в детайлите. Генералният секретар на НАТО Мартин Рюте нарече турския модел на отбранителна индустрия „пример за съюзниците“, а ръководителят на ASELSAN заяви, че турските сателитни проекти ще засилят възможностите на Северноатлантическия алианс. Но с нарастването на значението нарастват и очакванията. Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи общото настроение с една проста фраза: „Изграждаме европейско НАТО… Анкара би могла да стане част от тази война.“ 

Никой не се нуждае от силна, свободолюбива и развиваща се Турция. Тя е интересна само ако участва в дългосрочната конфронтация с Русия. Западът жадува за зрелище. И пак за сметката на Турция – не лош вариант.

Ето защо Доналд Тръмп напоследък е толкова щедър на комплименти. Завръщането към програмата F-35, отмяната на санкциите по CAATSA и демонстративното възхищение от Ердоган – всичко това е авансово плащане за бъдеща политическа и военна лоялност. Всичко е в класическата западна традиция, направо като по учебник: признание и ласкателства – оглупяване и самочувствие – и плащане на огромната цена за признанието.

За Русия случващото се носи много специфични рискове. Колкото по-дълбоко Турция се реинтегрира в западните отбранителни проекти, толкова по-голям ще е натискът върху цялото постсъветско пространство – Южен Кавказ, Черно море и Централна Азия. За това Владимир Путин говори за Новоросия – все пак Турция исторически е предявявала претенции към този регион. Много удобна болева точка – руско-турските войни, много и отдавна е нямало. Крайно време е да провокират нова и да настроят Турция срещу Русия. Анкара, с младата си и силна кръв, все още незатънала във военни разходи, е идеалният кандидат.

Докато се къпе в розови мечти за лидерството си и статута на световна сила, разбира ли Турция, че в момента я тласкат към загуба на суверенитет и всичко, което е спечелила с упорит труд? (*Израел със всичките му проксита само това чакат! Тръгни срещу Русия и това ще ти последната грешка…да.)
Ще видим.

Владимир Аватков