“Мен сега най-много ме е страх да не вземат да ни вкарат рублата.

Напоследък чрез Кремъл непрестанно се пропагандира колко всичко било поскъпнало, като дори се прокарват и абсурдни твърдения, че видиш ли цифрите на цените били същите, само паричната единица била сменена.

Бидейки подвластни на руската манипулация, копейките наоколо непрестанно се оплакват от еврото, без да осъзнават какъв престиж е да си част от клуба на богатите и да можеш да пътуваш из Европа, без да се налага да обменяш пари – нещо, което е изключително сложен процес.

Онзи ден една копейка от квартала, който дори има наглостта да ми противоречи, когато става въпрос за евоатлантическата ни интеграция, ми се заоплаква как искал да изкара поне седмица на морето, но на третия ден се върнал, защото му били свършили европарите. Аз, разбира се, подходих съвсем интелигентно по начин, който приляга на дълбоко ерудиран човек като мен, и му изкрещях в лицето: “Тук не е Москва!”, настъпих го силно, зашлевих му шамар, а малко по-късно телефонирах на Христо Грозев, за да го информирам за назряваща опасност от руска намеса в квартала ни.

На следващия ден доволен от себе си, отскочих до едно кокетно ресторантче в центъра и си поръчах таратор от козе мляко с филийка занаятчийски хляб на обща стойност двадесет евро. Така, топвайки си в таратора с хлебчето, се усетих като част от богаташка компания, приседнала на маса, и ако и да знаех, че в момента съм наблюдаван от руски агенти, това не ми попречи да се изпълня с чувство за европейска принадлежност.”

Тодор Тодоров