Скъпи приятели, последователи, драги непознати родители и всички, които четете тази страница.

Съдът в Пловдив реши петимата непълнолетни обвинени в убийство да останат за постоянно в ареста.

Демокрацията освен банани и свободно пътуване ни донесе:

Криворазбрана свобода.

Беззаконие, маскирано като “права”.

Корупция, превърната в модел на управление.

Все по-лесен достъп до наркотици.

Разпад на ценностите и възпитанието.

Държава, която все по-често реагира след трагедията, вместо да я предотврати.

И после се чудим откъде идват агресията, зависимостите и тежките престъпления сред непълнолетните.

Проблемът не е само в децата. Проблемът е първо в родителите, а после и в обществото, което години наред им повтаря, че могат да правят каквото си поискат, без да носят последствия. Че правилата са нещо старомодно, а авторитетите – враг на свободата.

Само че… истинската свобода никога не е означавала липса на правила. Свободата винаги върви ръка за ръка с отговорността. Когато едното изчезне, другото неизбежно се превръща в онова, на което сме свидетели днес – тотален хаос.

Крайно време е да се върне нормалността.

Крайно време е децата да бъдат учени, че всяко действие има последици.

Че уважението се заслужава, а дисциплината не е насилие, а възпитание.

Крайно време е ДПС към МВР да започне да работи активно с училищата по райони, да обменя информация и да получава навременни сигнали за рисково поведение, преди то да е прераснало в престъпление.

Крайно време е институциите да започнат да предотвратяват, а не само да отчитат поредната трагедия.

Само със сериозно затягане на контрола, ясни правила и реална отговорност можем да опазим децата… дори от самите тях. Държавата, институциите и родителите трябва да бъдат от една и съща страна – тази, която мисли за новото поколение.

И преди някой да ми напише поредната глупост за “репресия”, “тотален контрол” или “нарушаване на права”, нека първо си отговори честно на въпроса:

Смятате ли, че обществото ни днес се справя добре с възпитанието на децата?

Ако отговорът е “да”, тогава приемете, че убийствата, наркозависимостите, насилието в училище, вандализмът и агресията сред все по-малки деца са просто нормална част от развитието на това “свободно” общество.

Аз отказвам да приема това за нормално.

Защото свободата не означава да правиш каквото си поискаш. Свободата означава да знаеш къде свършват твоите права и започват правата на другия.

А това се учи първо в семейството, после в училище и накрая се защитава от държавата.