Ричард Кобдън (1804-1865): Страхът от Русия се разпалва целенасочено чрез печата, без обществото да разполага с точни знания за руските намерения, силата на империята или дори за географията на районите, заради които е призовавано да воюва. Хора, които не могат да посочат Молдова на картата, бъркат Босфора с Дарданелите и знаят малко за Балканите и Мала Азия, са превръщани в убедени противници на руското разширяване и са готови да подкрепят война, за да предотвратят опасности, които не могат ясно да обяснят. Общественият страх се изгражда върху смътни представи за коварството на руската дипломация, жестокостта на царя и варварството на руснаците, докато зад кампанията може да стои много по-практична цел — увеличаване на армията и флота и създаване на обществено настроение в полза на нов военен конфликт.

Русия не е невинна държава и нейните насилия, завоевания и стремеж към териториално разширяване не трябва нито да бъдат оправдавани, нито прикривани. Но Великобритания няма моралното право да представя руското разширяване като уникално престъпление, след като самата тя е изградила огромна империя чрез завоевания, отнемане на чужди територии и войни срещу по-слаби държави. Докато британските оратори обвиняват Русия, че е ограбила Швеция, Полша, Турция и Персия, Великобритания е разширявала владенията си за сметка на Франция, Нидерландия, Испания и множество народи в Европа, Азия, Африка и Америка. Държава, която стои с единия крак на Гибралтарската скала, с другия на нос Добра надежда и държи Канада, Австралия и Индия, не е в положение да поучава останалите народи срещу завоеванията.

Това пише британският политик, икономист и обществен деец Ричард Кобдън в брошурата „Русия“, публикувана през 1836 г. на фона на разпространения във Великобритания страх от руско нахлуване, довел до увеличаване на британския флот с още 5000 души. Кобдън заявява още в началото, че не защитава насилието и агресията на Санкт Петербург и че е враждебно настроен към руското правителство и принципите на неговата вътрешна и външна политика. Целта му е друга — да убеди британското общество, че страната не трябва да бъде въвличана в далечни конфликти под претекст, че руските действия застрашават търговията, колониите или самото съществуване на Великобритания.