Нагли са. Изключително нагли.

Васил Терзиев беше спъван от първия си ден по всякакви възможни начини – чрез решения на СОС, съдебни спънки, блокиране на бюджетни средства и изобщо чрез каквото се сетите. Организираха му стачки през казионните профсъюзи.

А днес същите хора, които направиха всичко възможно да му пречат да управлява, използват последствията от собственото си поведение – прецакването на София за домакинство на Евровизия – като аргумент срещу него.

Знам с абсолютна сигурност, че решението Бургас да бъде домакин е взето след натиск от Румен Радев и Иво Христов. Затова всички приказки за някакви „експерти“ около Милотинова или “финално” решение от ЕBU, звучат като елементарна манипулация, с която се прикрива политическото решение.

И сега вижте абсурда.

Същите хора, които от злоба към кмета са готови да наказват и софиянци, днес свеждат избора до кусурите на Терзиев и проблемите с боклука – проблеми, за чието създаване самите те активно допринесоха. И допринасят. И аз се чудя защо кофите в квартала по-рядко се чистят – ами просто е, всякакви хватки, за да не може да се сключи договор с новите фирми.

Имат си и постоянни говорители като Шкварек, който е на принципа на краставицата на Мирча Кришан. За каквото и да говори, накрая виновен е кметът.

Но има и нещо още по-важно – има осигурен достъп до екран, какъвто няма никой друг.

А сега удобно се скриха зад авторитета кмета на Бургас и започнаха да развиват патриотизма на бургазлии – как Бургас справедливо бил спечелил, а „либералите“ сега го атакували.

Само че знаете ли кое е най-лошото?

Цялата тази ексцесия на управленско самозабравяне се извършва от хора, които направиха всичко възможно Дара да не спечели. Обвиниха я във всякакви грехове. Когато спечели, се опитаха да омаловажат успеха ѝ. А сега за пореден път превръщат повод, който би трябвало да ни обедини и радва, в инструмент за политически атаки.

Особено гербаджиите и пристаналият им Радев.

Това вече не е спор за София или Бургас. Не е и спор за домакинството.

Това е модел на политическо поведение – първо пречиш, после използваш последствията от собствените си действия като аргумент, а когато не ти изнася, се скриваш зад местния патриотизъм.

Щом сеете вятър, ще пожънете бури!