Разминаване между позицията на Министерството на външните работи и изявлението на президента Илияна Йотова предизвика политически спор в България

Нов дипломатически спор постави България във фокуса на вниманието в края на седмицата. Поводът е декларация за войната в Украйна, представена пред Организацията на обединените нации, към която България е посочена сред държавите, присъединили се към документа.

В същото време президентът Илияна Йотова заяви, че не е подписвала подобна декларация, не е присъствала на разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН и че България не е имала възможност да изрази резерви по текста.

Така се стигна до спор не толкова за самото съдържание на документа, колкото за това как точно България е изразила позицията си и кой я е представлявал при присъединяването към декларацията.

Какво представлява декларацията

На 24 септември Министерството на външните работи заяви, че България се е присъединила към декларацията за Украйна в контекста на поддържането на европейското единство.

Според МВнР документът съдържа принципни позиции в защита на международното право и призив за мир. В декларацията се отправя призив към Русия да се съгласи на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня в Украйна и да започне мирни преговори по същество.

Според публикуван списък България е сред 51-те държави, посочени като подкрепили декларацията.

От българското външно министерство обаче уточняват и нещо важно – според тях българската национална позиция не е била отразена изцяло в текста.

Какво каза Илияна Йотова

Президентът Илияна Йотова даде различно обяснение за случилото се.

Тя заяви, че не е подписвала декларацията, както и че не е участвала в разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което е бил представен документът.

По думите ѝ България не е имала възможност да изрази резерви по текста, а предложенията за редакция не са били приети.

Йотова също така подчерта позицията си, че войната в Украйна няма военно решение и че постигането на мир изисква участие на двете страни в конфликта.

Това изявление предизвика въпроси в България, защото от Министерството на външните работи вече беше съобщено, че страната ни се е присъединила към декларацията.

Защо се стигна до политически спор

Разминаването между двете обяснения бързо се пренесе в Народното събрание.

От опозицията поискаха изслушване на министъра на външните работи или негов представител, за да бъде изяснено по какъв начин България е участвала в декларацията и каква точно е официалната позиция на страната.

Основният въпрос, който беше поставен, е как е възможно България да фигурира сред държавите, присъединили се към документа, докато президентът, оглавяващ българската делегация в Ню Йорк, заявява, че не го е подписвала и не е участвала в съответното заседание.

От управляващите определиха спора като спекулация и посочиха, че президентът не е подписвала декларацията. Представители на „Прогресивна България“ също заявиха, че документът не представлява отделна българска национална позиция, а е свързан с общата позиция на Европейския съюз.

Какво казва Министерството на външните работи

МВнР обясни присъединяването на България с принципа на европейското единство.

Това означава, че според ведомството страната е подкрепила общата европейска позиция по ключови принципи – международното право, необходимостта от мир и прекратяване на бойните действия – като същевременно признава, че националната българска позиция не е отразена напълно в документа.

Това разграничение е важно, защото показва, че спорът не е просто дали България подкрепя мирно решение на войната. Спорът е и за механизма, по който страната е била включена в общата декларация, и за границата между общата европейска позиция и конкретната национална позиция.

Какво поиска опозицията

Политическите сили от опозицията настояха да получат повече информация от Министерството на външните работи.

В парламента беше поискано изслушване на външния министър, за да се изясни кой е взел решението за присъединяване към декларацията, как е било изразено българското участие и защо има различия между съобщението на МВнР и думите на президента. Предложенията за изслушване не бяха подкрепени от мнозинството.

Така дипломатическият въпрос се превърна и във вътрешнополитически.

Какво е сигурно към този момент

От наличната публична информация могат да се отделят няколко факта.

Първо: България фигурира сред държавите, присъединили се към декларацията за Украйна.

Второ: Министерството на външните работи заявява, че България се е присъединила към документа в контекста на европейското единство.

Трето: президентът Илияна Йотова заявява, че не е подписвала документа и че не е участвала в разширеното заседание на Съвета за сигурност, свързано с декларацията.

Четвърто: според МВнР българската национална позиция не е била отразена в пълнота в декларацията.

Пето: случаят предизвика парламентарен спор и искания за допълнителни обяснения от външното министерство.

Защо случаят е важен

Външната политика на една държава често изисква съчетаване на ня