Напрежението между САЩ и Иран отново се покачва, но парадоксът на последните дни е, че зад военната реторика се появяват и сигнали за нов опит за дипломатически разговори. В понеделник, 28 септември, темата отново е сред водещите международни новини, след като Доналд Тръмп заяви, че очаква разговорите с Техеран да бъдат подновени през тази седмица. В същото време американският президент вече отхвърли предложението на Иран за седемдневно примирие и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток.

Точно тук се намира и основното противоречие. Вашингтон говори за възможност за сделка, но условията, които американската страна поставя, са различни от тези, които Техеран предлага. Иранската инициатива включва прекратяване на бойните действия и отваряне на Ормузкия проток, докато американската администрация настоява за много по-широко споразумение. Тръмп заяви, че иранското предложение не е сделката, която той иска да постигне.

Ормузкият проток – малкият участък, от който зависи голям пазар

Причината светът да следи толкова внимателно случващото се около Иран не е само военният конфликт. В центъра на кризата се намира Ормузкият проток – стратегически морски маршрут, през който преминават значителни количества петрол и газ.

Всеки сигнал за ограничаване на корабоплаването през него веднага се отразява на енергийните пазари. На 28 септември цената на петрола сорт „Брент“ отново премина границата от 106 долара за барел. Повишението дойде след отказа на Тръмп от предложението за примирие. Само няколко дни по-рано пазарите реагираха в обратната посока, когато се появиха надежди за дипломатически пробив.

Това показва колко тясна е връзката между геополитиката и ежедневието. За обикновения човек войната може да изглежда като далечен конфликт между държави, но движението на петрола може да стигне до цената на горивата, транспорта, производството и в крайна сметка до цените на редица стоки.

Дипломатическият прозорец все още е отворен

Въпреки острите изявления Вашингтон не изглежда да е затворил напълно възможността за разговори. Според информация, цитирана от Axios, непреки разговори между САЩ и Иран може да се проведат още в началото на тази седмица.

Това е важно, защото преговорите между двете страни са изключително сложни. На масата не стои само въпросът за прекратяване на бойните действия. Сред основните проблеми са и иранската ядрена програма, санкциите, американското военно присъствие в региона и свободата на корабоплаване през Ормузкия проток.

Иран от своя страна продължава да заявява, че дипломатическото решение е възможно, но свързва отварянето на протока с изпълнението на определени условия.

Защо споразумението е толкова трудно?

Основният проблем е липсата на доверие.

Вашингтон иска гаранции, че Иран няма да може да развие ядрена програма, която да доведе до създаване на ядрено оръжие. Техеран от своя страна настоява за прекратяване на военния натиск и облекчаване на икономическите ограничения.

Така всяка страна вижда себе си като страна, която трябва първо да получи гаранции от другата.

Получава се класическа дипломатическа безизходица: едната страна казва „първо изпълнете нашите условия“, а другата отговаря със същото.

Именно затова дори започването на разговори не означава автоматично, че ще последва споразумение.

Какво означава това за Европа?

Европейските държави също имат пряк интерес от развитието на кризата. Европа е силно зависима от международните енергийни пазари и всяко продължително ограничаване на петролните доставки може да създаде нов инфлационен натиск.

Пазарите вече показаха колко чувствителни са към новините от региона. През последните седмици цените на петрола реагираха както на военните действия, така и на дипломатическите сигнали. Reuters съобщава, че именно несигурността около доставките през Ормузкия проток продължава да оказва натиск върху енергийните пазари.

Това означава, че за Европа дипломатическият изход от конфликта не е само въпрос на външна политика. Той е свързан и с икономиката.

Предстои най-важната седмица

На 28 септември ситуацията изглежда противоречива. От една страна, Вашингтон отхвърля предложението на Техеран за седемдневно примирие. От друга – американският президент очаква нови разговори. Иран също оставя отворена вратата за дипломатическо решение, но не отстъпва от основните си условия.

Следователно следващите дни могат да се окажат решаващи не защото непременно ще донесат край на конфликта, а защото ще покажат дали двете страни са готови да превърнат публичните си позиции в реални компромиси.

Войната увеличава цената за всички – за държавите, за икономиките и за хората. Дипломацията също има цена, защото изисква отстъпки, които политическите лидери трудно могат да обяснят на собствените си общества.

Засега остава едно голямо противоречие: Вашингтон и Техеран говорят едновременно за конфронтация и за преговори.

И именно това ще бъде големият въпрос през следващите дни – дали разговорите ще се превърнат в реален път към прекратяване на конфликта, или ще останат поредният дипломатически опит, прекъснат от нова ескалация.