Показните убийства в България от последните години отново поставят въпроса за отношенията между големите икономически интереси, политическото влияние и способността на държавата да разкрива подобни престъпления.

В коментар по повод убийството на бизнесмена и собственик на „Ботев“ (Пловдив) Илиян Филипов бившият депутат Явор Божанков направи паралел с други знакови убийства, сред които тези на Петър Христов и Алексей Петров.

По думите на Божанков именно историите около тези убийства неизбежно водят към въпроса за възможните връзки между бизнеса и политиката.

Като пример той посочва Петър Христов, който беше публично свързван с представители на ГЕРБ и с Цветан Цветанов. Христов беше убит през януари 2018 г.

Другият пример, който Божанков поставя, е Алексей Петров. Петров беше публично свързван с процесите около създаването на правителството през 2023 г., като Бойко Борисов потвърди, че Петров е участвал в посреднически контакти между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“.

Според Божанков тези случаи не могат да бъдат разглеждани само като отделни криминални истории, без да се зададе по-широкият въпрос: има ли в България устойчиво преплитане между голям бизнес, политическо влияние и хора, които остават недосегаеми за закона?

В коментара си той обръща внимание и на случая с Илиян Филипов. Бизнесменът е имал публично известен конфликт с Иван Петлешков, като отношенията между двамата са преминавали през сериозни бизнес и съдебни спорове.

Това обаче само по себе си не доказва връзка между конфликта и убийството. Разследването продължава, а прокуратурата съобщи, че се работи по различни версии за мотива и извършителя.

Именно тук Божанков поставя и един от основните въпроси – дали зад подобни престъпления понякога не стоят икономически интереси, политически зависимости или конфликти за влияние.

Важно е да се направи разграничение между политическите и бизнес контактите на жертвите и доказателствата за конкретно престъпление. Самият факт, че даден бизнесмен познава политик или е имал конфликт с друг влиятелен човек, не доказва участие на тези лица в убийство.

Но според Божанков поредицата от показни престъпления и случаите, при които извършителите или поръчителите не са установени, дават основание обществото да изисква повече отговори от институциите.

В по-широк план той свързва проблема с исторически натрупали се зависимости между част от едрия капитал, силови структури и политическия живот.

Това е и най-същественият въпрос, който остава след поредното показно убийство: кой е извършителят, кой стои зад него и какъв е мотивът?

Защото когато едно тежко престъпление остане неразкрито, съмненията неизбежно започват да се прехвърлят отвъд конкретния случай. А когато става дума за влиятелни бизнесмени, общественият интерес към разследването е още по-голям.

Случаят с Илиян Филипов тепърва ще дава отговори. Дали те ще потвърдят или ще опровергаят появилите се публични версии, може да установи единствено разследването.

Засега остава въпросът, който Божанков поставя: докъде се простират връзките между големите пари, политическото влияние и усещането за безнаказаност в България?