Защо посещението на украинския представител Кирило Буданов беше обявено публично едва след медийни запитвания? Защо за срещата на Илияна Йотова с Кимбърли Гилфойл и Руди Джулиани научихме от публикация в социалните мрежи? И какво се обсъжда зад затворените врати, когато на масата са енергийната сигурност и интересите на големи компании? Въпроси, на които българското общество заслужава ясни отговори.

Политическите срещи на високо равнище обикновено се представят като част от нормалната дипломатическа дейност. Когато обаче информацията за тях излиза със закъснение, след журналистически въпроси или благодарение на публикации в социалните мрежи на чуждестранни представители, възниква съвсем основателен въпрос: защо обществото научава за важни разговори постфактум?

Точно този проблем поставя журналистката Соня Колтуклиева в своя публикация, в която съпоставя две събития — срещата на премиера Румен Радев с Кирило Буданов, началник на кабинета на украинския президент, и посещението на американската посланичка в Гърция Кимбърли Гилфойл в София, придружена от бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани.

Двете събития са различни по характер, но поставят общ въпрос: доколко прозрачна е комуникацията на българските институции, когато става дума за международни контакти с потенциално сериозно политическо и икономическо значение?

Срещата с Буданов: защо информацията излезе със закъснение?

На 9 октомври правителствената пресслужба съобщи, че посещението на Кирило Буданов в София е било по негова молба и е проведено при пълна конфиденциалност поради мерки за сигурност. Според официалното съобщение на 8 октомври той се е срещнал с премиера Румен Радев и е представил украинските виждания за възможностите за постигане на мирно решение на войната.

Самото обяснение за конфиденциалност не е необичайно при посещения на представители на държава, намираща се във война. Въпросът е дали след приключването на подобна среща обществото е получило достатъчно информация за нейното съдържание и за позицията, изразена от българската страна.

Колтуклиева поставя под съмнение начина, по който е комуникирано посещението, и пита защо информацията не е била огласена своевременно. Според критиката ѝ подобно поведение поражда съмнения и подхранва недоверие към институциите.

Важно е да се направи разграничение: фактът, че срещата е била конфиденциална, сам по себе си не доказва нарушение или скрити договорки. Но когато става дума за разговори за войната в Украйна, мира и международната сигурност, гражданите имат право да очакват ясно обяснение какви позиции е защитила България.

Йотова, Гилфойл и Джулиани: дипломатическа визита, за която научихме от социалните мрежи

В публикацията си Колтуклиева припомня и посещението в София през май 2026 г. на Кимбърли Гилфойл, посланичка на САЩ в Гърция, и Руди Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк и бивш личен адвокат на Доналд Тръмп.

За срещата им с Илияна Йотова и представители на българските институции стана известно чрез публикации на самата Гилфойл в социалните мрежи. Според съобщението ѝ разговорите са били насочени към възможностите за сътрудничество в областта на енергийната сигурност и развитието на Вертикалния газов коридор.

Тук възниква въпросът защо подобна визита не е била комуникирана по-ясно от българските институции. Когато чуждестранен дипломат съобщава за срещи с държавни ръководители, а официалната информация от българска страна е ограничена или липсва, се създава впечатление за непрозрачност.

Това не означава автоматично, че срещата е била нередна. Дипломатическите контакти често включват разговори, които не се обявяват предварително. Но при срещи, засягащи стратегически енергийни проекти, е особено важно обществото да знае какви интереси са били обсъждани и какви ангажименти — ако има такива — са поемани.

Енергийните интереси и разследването на „Уолстрийт джърнъл“

В края на септември 2026 г. „Уолстрийт джърнъл“ публикува разследване за дейността на Кимбърли Гилфойл и ролята на гръцко-американския лобист Христос Марафатсос в усилията за прокарване на енергийни сделки в Югоизточна Европа.

Според публикацията Гилфойл е подкрепяла сделки, свързани с гръцката компания Aktor и с доставките на американски втечнен природен газ по Вертикалния газов коридор. Изданието поставя въпроси за близостта между дипломатическата дейност и интересите на конкретна частна компания, както и за участието на Марафатсос в срещи с представители на властта.

Тези публикации предизвикаха дискусии и в други държави от региона. Същественото е, че разследването поставя въпроси за възможното преплитане на дипломатическо влияние, лобизъм и големи енергийни сделки.

Наличието на такива въпроси обаче не е равнозначно на доказано престъпление. За да се установи дали е имало неправомерен натиск, конфликт на интереси или нерегламентиран лобизъм, са необходими документи, конкретни доказателства и проверки от компетентните органи.

За България темата е особено важна, защото Вертикалният газов коридор се представя като стратегическа инфраструктура за диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от руски газ. Когато около подобен проект възникнат съмнения за влияние в полза на определена компания, институциите трябва да могат да обяснят как се защитават общественият интерес, конкуренцията и прозрачността при вземането на решения.

Има ли риск от сценарий тип „Боташ“?

Колтуклиева поставя и въпроса дали е възможно да се подготвя нова схема, подобна на спорния договор с турската компания „Боташ“. Сравнението е политическа оценка, а не доказателство, че в настоящия случай се подготвя аналогична сделка.

Но самият въпрос за условията, финансовите последици и прозрачността на енергийните договори е напълно легитимен. Българските граждани имат право да знаят как се договарят доставките на газ, какви компании участват, как се избират партньорите и дали договорените условия защитават дългосрочния интерес на страната.

При големи инфраструктурни и енергийни проекти не е достатъчно правителството да заяви, че работи за диверсификация. Необходими са ясни условия, проверими финансови параметри и публична отчетност.

Какво трябва да обяснят институциите?

Въпросите към Румен Радев и Илияна Йотова не трябва да се превръщат в предварителна присъда. Те обаче не бива и да бъдат заглушавани с общи формулировки за дипломатически протокол или сигурност.

Обществото има основание да очаква отговори на няколко конкретни въпроса:

• Защо информацията за срещата с Кирило Буданов беше оповестена след медийни запитвания?
• Какви позиции е защитила българската страна по време на разговора за мирно решение на войната в Украйна?
• Защо посещението на Кимбърли Гилфойл и Руди Джулиани не беше комуникирано по-ясно от българските институции?
• Обсъждани ли са конкретни енергийни сделки и компании по време на срещите в София?
• Как се гарантира, че решенията за Вертикалния газов коридор се вземат при прозрачни условия и без неправомерно влияние на частни интереси?

Това са въпроси, на които може да се отговори с документи, официални позиции и ясна публична комуникация. Не е необходимо да се правят недоказани обвинения, за да се настоява за прозрачност.

Доверието не се печели с мълчание

Когато институциите съобщават за важни срещи едва след като журналисти започнат да задават въпроси, те рискуват да създадат впечатление, че имат какво да крият. А когато на дневен ред са войната в Украйна, енергийната сигурност и договори с потенциално дългосрочни финансови последици, това впечатление е особено вредно.

Дипломатическата конфиденциалност може да бъде оправдана. Но тя не отменя необходимостта от отчетност след приключването на разговорите. Енергийната сигурност може да бъде национален приоритет. Но тя не освобождава властта от задължението да обяснява как защитава обществения интерес.

В крайна сметка въпросът не е дали всяка среща трябва да се излъчва на живо. Въпросът е дали гражданите могат да разберат какви решения се обсъждат от тяхно име и дали има достатъчно гаранции, че тези решения не обслужват тесни частни интереси.

Румен Радев и Илияна Йотова дължат ясни публични обяснения за начина, по който институциите комуникират подобни срещи, както и за енергийните теми, обсъждани с чуждестранни представители. Не защото всяка конфиденциална среща е подозрителна, а защото доверието в държавата изисква прозрачност, последователност и отчетност.

По публикация на Соня Колтуклиева и публично достъпна информация за срещите и разследването на „Уолстрийт джърнъл“.