Маслото е с надценка от 141%, сиренето — 133%, а доматите — 127%. Данните от проверките на Комисията за защита на потребителите поставят отново въпроса кой печели от поскъпването на храните и кой понася тежестта му.

Българските потребители продължават да усещат все по-силно натиска върху семейните си бюджети, а първите резултати от проверките в големите търговски вериги дават нов повод за тревога. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова обяви на 12 октомври, че при определени хранителни продукти разликата между доставната и продажната цена достига над 140%.

По данни, представени от комисията, надценката при кравето масло е 141%, при сиренето — 133%, при доматите — 127%, при кашкавала — 106%, а при киселото мляко — 99%. Проверките обхващат основни хранителни продукти, сред които млечни изделия, плодове и зеленчуци. Данните се отнасят до проверяваните продукти и не означават, че всички стоки в магазините се продават с такива надценки. Източник: БНТ

„Безочливи и нахални“ надценки

Манолова определи установените стойности като несправедливи спрямо потребителите и заяви, че подобни разлики между доставните и продажните цени поставят сериозен въпрос за начина, по който функционира пазарът на основни храни.

Проблемът е особено чувствителен за домакинствата с ниски и средни доходи. Храната е неизбежен разход и когато цените се повишават, семействата трудно могат да ограничат потреблението си, без това да се отрази на ежедневието им. Така дори сравнително малко поскъпване на няколко основни продукта може да натовари осезаемо месечния бюджет.

Затова въпросът не е само колко струва един продукт на щанда, а как се формира крайната му цена и доколко увеличението е икономически обосновано.

Какво означава надценка от 141%?

За да бъде разбрана правилно, трябва да се направи разграничение между надценка и печалба.

Ако един продукт струва на търговеца 10 лева при придобиването му и бъде продаден за 24,10 лева, разликата е 14,10 лева, или надценка от 141% спрямо доставната цена. Това обаче не означава автоматично, че цялата разлика е чиста печалба. От нея могат да се покриват разходи за транспорт, персонал, съхранение, наем, енергия, бракувани стоки и други дейности.

Това уточнение не отменя необходимостта от контрол. То показва защо трябва да се изследват не само процентите, а и конкретните икономически обстоятелства зад тях.

КЗП ще търси обяснение за увеличенията

Според обявените резултати комисията ще поиска информация за икономическите фактори, довели до установените ценови разлики. При липса на обосновка и когато са налице законовите предпоставки, може да се стигне до санкции.

Това е важен момент: високата надценка сама по себе си не е автоматично доказателство за нарушение. Необходимо е да се установи дали има необосновано повишаване на цените или друга нелоялна търговска практика, за която законът предвижда отговорност.

Предстои да се види дали проверките ще доведат до конкретни мерки и дали те ще имат реален ефект върху цените, които потребителите плащат ежедневно.

Кой защитава българския потребител?

Казусът поставя по-широк въпрос за баланса между свободния пазар, интересите на търговците и защитата на гражданите. От една страна, търговските вериги имат разходи и право да формират цените си в рамките на закона. От друга, потребителите имат право на прозрачност и защита срещу нелоялни практики.

Особено важно е да се проследи и отражението върху българските производители. Когато цената на щанда е висока, това не означава непременно, че производителят получава по-голям доход. Между него и крайния купувач има различни участници и разходи, чието разпределение трябва да бъде изяснено.

Ще има ли реална промяна?

Обявените от КЗП стойности са сериозен сигнал, но истинският резултат от проверките ще се измерва не само с публикуваните проценти, а с последващите действия: прозрачност при ценообразуването, установени нарушения, приложени санкции при наличие на законови основания и по-ефективна защита на потребителите.

За българските семейства най-важният въпрос остава прост: ще могат ли да пазаруват основните си храни на цени, които съответстват на доходите им?

Докато отговорът не стане видим на касовата бележка, спорът за надценките ще продължи да бъде не просто икономическа тема, а въпрос на ежедневна сигурност и доверие.