Журналистката пострада при сблъсък със служител на Националната служба за охрана пред партийната централа на „Прогресивна България“. Случаят доведе до проверки, задържане на охранителя и искания за оставки.

Инцидентът от вечерта на 22 октомври 2026 г., при който журналистката Соня Колтуклиева беше избутана на земята от служител на Националната служба за охрана (НСО), предизвика остра политическа реакция и постави въпроси за отношението към журналистите, правомощията на охраната и отговорността на държавните институции. Случаят се разигра пред централата на „Прогресивна България“ в София, докато председателят на Народното събрание Михаела Доцова се качваше в служебен автомобил. <a href=”https://www.bta.bg/bg/news/1230758-nso-shte-proveryava-intsidenta-mezhdu-sluzhitel-ohranyavasht-predsedatelya-na-p“>БТА</a> съобщи за започналата проверка и последвалите политически реакции.

Какво се случи пред централата на „Прогресивна България“?

Според разпространените видеозаписи Колтуклиева се опитва да зададе въпрос на Михаела Доцова във връзка със заседанията по случая с помилването на известен като „Петричкия Ескобар“. След като председателят на парламента се качва в автомобила, журналистката отваря вратата и продължава да задава въпроси.

В този момент служител на НСО я избутва. Колтуклиева пада на тротоара и остава да лежи на земята, докато служебният автомобил напуска мястото. Кадрите бързо се разпространиха в социалните мрежи и предизвикаха множество коментари за действията на охранителя и поведението на придружаващите го лица. <a href=”https://bnrnews.bg/main/post/546103/nso-proveryava-intsident-s-postradal-zhurnalist-partii-iskat-ostavkata-na-dotsova“>БНР</a> отрази инцидента и последвалите искания за политическа отговорност.

Съществен детайл е, че журналистката посяга към вратата на автомобила, в който се намира председателят на Народното събрание. Това обстоятелство е част от контекста на случилото се, но само по себе си не дава отговор дали употребената физическа сила е била необходима и пропорционална. Именно този въпрос следва да бъде изяснен чрез проверка на всички налични записи, показанията на участниците и приложимите правила за охрана.

Травма на рамото и разследване

След падането Соня Колтуклиева е прегледана във Военномедицинската академия. По публикувана информация и нейни изявления при медицинския преглед е установена фрактура на рамото. Тя е освободена за домашно лечение. <a href=”https://btvnovinite.bg/bulgaria/nso-razsledva-incidenta-sas-sonja-koltuklieva-zhurnalistkata-e-s-udarena-glava-i-izvadeno-ramo.html“>bTV</a> съобщи за травмите и проверката на случая.

Националната служба за охрана обяви, че проверява действията на свои служители. Впоследствие беше съобщено, че охранителят е задържан и по случая е образувано досъдебно производство под надзора на Военно-окръжната прокуратура. Тези процесуални действия не представляват окончателно установяване на вина, но показват, че инцидентът вече се разглежда и от компетентните органи. <a href=”https://nova.bg/news/view/2026/10/23/556389/%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D1%81%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/“>NOVA</a> публикува информация за задържането.

Политическите реакции: от осъждане до искания за оставки

Случаят бързо излезе извън рамките на конкретния сблъсък между журналист и охранител. Реакциите засегнаха ръководството на парламента, НСО и президентската институция, към която службата е пряко подчинена.

Президентът Илияна Йотова осъди действията на служителя и настоя за бързо изясняване на обстоятелствата и поемане на отговорност при установени нарушения.

От ГЕРБ-СДС бяха отправени искания за оставката на Михаела Доцова. Подобна позиция изразиха и други политически представители. Делян Пеевски поиска освобождаването на председателя на парламента и на началника на НСО Емил Тонев. От „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ също последваха критики към действията на охраната и призиви за отговорност.

Представители на различни политически сили използваха случая, за да поставят въпроса за поведението на държавните институции и отношението им към журналистите. Различията в исканията им показват, че инцидентът се превърна и в повод за по-широк политически спор. <a href=”https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1230736-nso-razporedi-nezabavna-proverka-na-intsident-mezhdu-sluzhitel-na-sluzhbata-i-zh“>БТА обобщи реакциите и действията на НСО</a> в своята публикация.

Каква е отговорността на НСО?

Случаят поставя въпрос, който не може да бъде сведен само до личното поведение на един служител: как трябва да се действа, когато журналист се приближи до охранявано лице и настоява да зададе въпрос?

НСО има задължение да осигурява безопасността на охраняваните лица. Това обаче не означава, че всяко действие на охранител е автоматично оправдано с характера на службата. Необходимо е да се установи каква опасност е имало, какви инструкции са били дадени и дали приложената сила е била съразмерна на конкретната ситуация.

От значение е и въпросът дали след падането на журналистката е била оказана необходимата помощ. Видеозаписите могат да бъдат важен източник на доказателства, но оценката на цялото поведение трябва да се основава на пълния запис и на останалите събрани данни.

Проверката следва да изясни не само непосредствените действия на охранителя, но и дали са спазени вътрешните правила за реакция при подобни ситуации. Ако бъдат установени нарушения, трябва да има ясна и обоснована отговорност.

Свободата на словото и правото на журналистите да задават въпроси

Инцидентът повдига и по-широк въпрос за отношенията между властта и медиите. Журналистическите въпроси могат да бъдат неудобни, настойчиви и критични. Това обаче е част от функцията на журналистиката в демократичното общество.

Същевременно журналистическата работа не отменя правилата за безопасност и достъп до охранявани лица. Затова е необходимо да се намери границата между законните мерки за охрана и действията, които неоправдано възпрепятстват журналистическата дейност.

Когато физическа сила бъде приложена срещу представител на медиите, институциите дължат не само обяснение за конкретния случай, но и прозрачност относно правилата, по които работят. Общественият интерес изисква да се установи какво точно се е случило, без предварително да се подменя разследването с политически обвинения.

Какво предстои?

Към 23 октомври 2026 г. случаят е в процес на проверка и разследване. Предстои компетентните органи да изяснят обстоятелствата около употребата на физическа сила, причинените травми и поведението на участниците след падането на журналистката.

Политическите искания за оставки са част от публичния дебат, но трябва да бъдат разграничавани от установяването на юридическа отговорност. Решенията за кадрови промени и дисциплинарни мерки следва да се основават на конкретни факти и приложимите правила.

Случай, който изисква повече от политически реакции

Инцидентът между служителя на НСО и Соня Колтуклиева се превърна в политически скандал, защото постави едновременно въпроси за физическата сила, журналистическата свобода и отчетността на институциите.

Най-важното сега е проверката да бъде пълна, обективна и прозрачна. Необходимо е да се установи дали действията на охранителя са били оправдани, дали са нарушени правилата и кой носи отговорност за евентуалните нарушения.

Доверието в институциите не се защитава с мълчание или с прибързани оправдания, а с ясни факти, проверими решения и отговорност. Именно резултатите от разследването и последващите действия ще покажат дали случаят ще доведе до реални изводи за работата на охраната и отношението към журналистите, или ще остане поредният повод за политически сблъсък.

Източници: БТА, БНР, bTV и NOVA — публикации от 22–23 октомври 2026 г. Материалът е изготвен въз основа на публично отразената информация към посочената дата. Данните за разследването и медицинското състояние са представени според публикуваните съобщения; окончателната правна оценка принадлежи на компетентните органи.