Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отхвърли твърденията, че внесеният от партията законопроект за българския език допуска наименованията на министерствата и държавните институции да бъдат изписвани с латински букви. По думите му подобни интерпретации са дезинформация, а предложените текстове имат за цел да утвърдят употребата на българския език и кирилицата в публичната среда.

Повод за коментара стана приетият на първо четене законопроект на „Възраждане“. На 4 ноември Народното събрание го подкрепи със 153 гласа „за“. Предложението цели да създаде обща правна рамка за употребата на българския книжовен език в администрацията, образованието, медиите и публичната комуникация.

В изявление на 5 ноември Костадинов обясни, че проектът предвижда официалните надписи и обозначения в публичното пространство да бъдат на български език. Според него е допустимо под текста на кирилица да има транслитерация на латиница, но само при спазване на правилата на Закона за транслитерацията.

„Не може да се изпише Ministry of Foreign Affairs, защото е на английски, защото е на чужд език“, заяви Костадинов, коментирайки възможността наименованието на Министерството на външните работи да бъде представено на английски език.

Каква е разликата между транслитерация и превод?

Костадинов направи разграничение между транслитерацията и превода на чужд език. По думите му законопроектът не разрешава български думи да бъдат изписвани произволно с латински букви. Той посочи, че транслитерацията е уредена със закон и се отнася до определени категории наименования – лични имена, географски названия, улици, площади и други предвидени случаи.

Като пример лидерът на „Възраждане“ посочи пътните табели с географски обозначения. Според него надписът „София – юг“ трябва да бъде предаден чрез транслитерация като „Sofia – yug“, а не преведен на английски като „Sofia – south“.

Той заяви, че според действащите правила неправилното изписване на подобни географски названия може да води до санкции. Костадинов посочи и надписите на английски език върху сградите на Народното събрание и Българската национална телевизия като примери за практика, която според него трябва да бъде променена.

Какво предвижда законопроектът?

Предложението на „Възраждане“ обхваща употребата на българския книжовен език в държавната и общинската администрация, образованието, медиите, публичните надписи и електронната комуникация. Предвижда се създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет, който да подпомага и координира държавната политика в тази област.

В мотивите си вносителите посочват, че в различни закони вече съществуват отделни разпоредби за задължителното използване на българския език, но липсва единна рамка и координация.

Костадинов подчерта, че проектът допуска изключения за търговски и туристически обекти, при които използването на чужди езици може да бъде необходимо за обслужването на посетители. Той отрече предложението да е насочено единствено срещу английския език и заяви, че според него не трябва да се допуска дублиране на официални публични надписи на чужди езици извън предвидените изключения.

Законопроектът все още не е окончателно приет

Въпреки широката подкрепа при първото гласуване, законопроектът предстои да премине през обсъждане и второ четене. Именно тогава могат да бъдат внесени предложения за промени и да се уточнят конкретните разпоредби.

Така че към момента става дума за одобрен на първо четене проект, а не за действащ закон. Окончателният му обхват и правилата, които ще бъдат въведени, ще станат ясни след приключване на парламентарната процедура.

Дебатът поставя въпроса как да бъде защитена ролята на българския език в публичната среда, без да се затруднява достъпът на чуждестранни граждани до информация и услуги. Предстои народните представители да решат къде точно ще бъде поставена границата между задължителната употреба на българския език и допустимото използване на други езици.