Факт е новото руското военно унижение, последвало провала край Киев през пролетта и бягството на нашествениците от района на Харков тази есен. Окупаторите отстъпват от Херсон, единственият украински областен център, превзет в началото на руската агресия от 24 февруари (без бой, при това).

Руснаците в, днесзривиха Антоновския мост или поне частично го повредиха, с очевидното намерение да забавят своите преследвачи да се прехвърлят на отсрещния бряг на Днепър. Херсон уж щеше да бъде превърнат в укрепена крепост. Направо щял да бъде нов Сталинград, според руската пропаганда и сръбския президент Александър Вучич. На 7 ноември той изрази такава надежда в Париж, но днес вече си признава, че е сгрешил в преценката си, което само показвало как Сърбия трябва да разчита на себе си за своята отбрана (каквото и да значи това като намек за руската слабост).

Няма сведение за боеве в града и руска съпротива, макар да се чуват изстрели по свидетелства на очевидци.

Руски военни източници съобщават за успешно дебаркиране на украински командоси през реката. Остатъчните руски сили в Херсон са заплашени от обкръжение и поражение с невиждан от началото на войната мащаб. Говорим за последната боеспособна част от руската армия на украинска територия от няколко десетки хиляди души.

Ето и видео от един отделен украински залп срещу руските позиции в района.

Ето и как местните посрещат своите освободите от руската окупация.

Евентуалното прехвърляне и закрепване на украински войски на левия бряг на Днепър (след като овладеят десния, откъдето бягат руските завоеватели сега), би позволило развитие на украинското настъпление. Това заплашва в скоро време полуостров Крим да бъде отрязан от сухопътната връзка с Русия чрез атака срещу моста над Керченския проток. Иначе казано, Крим може може да се окаже остров по-рано от очакването досега.

Отгоре на всичко, противно на надеждите “генерал зима” да помага на Русия на терена ( както вещаеше и у нас рашисткият “геополитик” Вацев), задаващите се студове само биха улеснили придвижването на настъпващата украинска бойна техника върху втвърдената почва.

На политическия фронт обаче има не по-малко интересна новина. Напомня на случая с Наполеон, наричан във френската преса “чудовище” и какво ли още не след като бяга от плен и дебаркира на френския бряг, но при успешното му настъпление, вече на подстъпите към Париж, вече бива определян от същите вестници като “Нашия император”.

Помните ли, че Путлер боравеше не толкова отдавна с ултиматуми към Запада и НАТО да се свиват в границите си от 1997 година, към Киев да се предава на втория ден от рашисткото нашествие, към украинските военни да арестуват президента Зеленски и към украинската армия да капитулира незабавно?

От вчера същият агресивен войнолюбец вече говори за украинците като за партньори (във все по-желаните от него преговори).

Жалкият руски цар все повече се превръща в в доказателство, че в държавата му уважават само силата. Колкото по-силно страда армията му в Украйна, толкова по-уважително започват да говорят в Москва за “нацистите”, “бандеровците”, “наркоманите” в Украйна. Кадровикът на наемническата армия “Вагнер” Пригожин призова дори в прав текст Зеленски да бъде уважаван.

Късно е, “уважаеми”!