ЦЕНИТЕ, КАРТЕЛЪТ, КОНТРОЛЪТ И МАФИОТСКАТА ДЪРЖАВА
Първо малко данни. Инфлацията у нас е значително по-висока от тази в Европа. Цените на храните са по-скъпи дори от тези в развити икономики в Западна Европа. Евростат посочи за тях към края на декември поскъпване от 27%
Яйцата, кашкавала, сиреното и др. струват значително по-скъко отколкото в една Германия или Англия. Тези стоки у нас се продават на 120-130% от средноевропейските цени, при положение че общото ценово равнище на България е 56% от средното за съюза. Нека да се сетим само за доскорошното безумие с цената на олиото на фона на факта, че България е третият по големина световен негов износител.
Производители, снабдители и търговци и търговски вериги си прехвърлят отговорността един на друг и взаимно се обвиняват кой вдига цените и помпа инфлацията.
.
Кой? Нека видим какво гласи икономическата логика и как действа бизнеснюхът в такива случаи.
Отиваш с фирмата си и купуваш например кашкавал от чужбина. Купуваш го на значително по-ниски цени, слагаш си нормална печалба и печелиш много милиони, изтиквайки скъпотията на конкуренцията. Цените след такива иницатива стремително се сриват и стигат нормални равнища. Това е действието на пазара…
По света. Но не и нас.
В България има над 1 000 големи фирми – вносители на хранителни продукти. Има търговски вериги с дял от над 60% от оборота и също вносители. Има над 20 000 магазина извън системата на веригите.
Тогава? Защо пазарната логика не работи у нас? Нима няма предприемчиви бизнесмени?
А дали ги няма?
Освен бизнеспознания и инициативност какво друго ти трябва, за да внесеш?

1. Кредит. Но у нас обаче банките няма да ти го отпуснат за такива цели, освен ако не си в „списъка на приближените”
2. Но да приемем, че имаш пари. Сключваш договор и внасяш.
3. Но митницата ще те бави с дни, защото пречиш на аферата с цените.
4. Агенцията за безопасност на храните ще протака разрешенията или въобще ще ги ти откаже.
5. Магазините ще ти откажат да продават, защото ще им се стоварят проверки: от Агенцията, от ХЕИ, от пожарната, от НАП, от…
   .
   Та затова предприемчиви люде с фирмите си не внасят.
   Накратко, у нас съществува:
6. картел от търговци, които поддържат високи монополни цени;
7. държавни органи, които им съдействат за тези високи цени;
8. държавни органи, които пречат на търговците извън картелното споразумение;
9. контролен орган, който си затваря очите за картелната договорка за високи цени: тя е Комисията за защита на конкуренцията;
10. държавен интерес: по-високи цени=повече левчета от ДДС=по-тлъст бюджет=по-скъпи обществени поръчки=по-тлъсти комисиони за управниците.
    .
    Съществува антипазарна, устойчива, частно-държавна система. Такова явление еднозначно се определя като мафия.
    Съществува чисто формална комисия за Защита на конкуренцията. В развитите държави този орган е по-страшен за бизнеса и от съда, и от прокуратурата
    Съществува и официална държавна подкрепа за аферистите. Например компенсациите за ток се изпащат на всички, вкл. и в сектора на енергетиката въпреки свръхпечалбите например на един „Лукойл”. Земеделските субсидии се изплащат на всички, вкл. и онези, формиращи високите картелни цени.
    Но държавата нито желае да приложи този лост – да откаже субсидиите при наличие на свъхпечалби, нито пък държавният орган – Комисията, следи за създаване и действия на картели.
    Нито пък така наречените синдикати смеят да поставят проблемите, камо ли в тази светлина, в която описах.
    .
    Има ли и др. виновни за тази корупция, ограбваща пряко джобовете ни? Да! Ние самите като народ, защото нито сме взискателни към управляващите ни, нито смеем да търсим отговорност за действията и бездействията им, които опустошават джоба ни.