На вратата се звъни. Мария отваря. Куриер. Носи на Мария да си преподпише договора за мобилния оператор, както тя е заявила по телефона. Тя иска да го прочете. Куриерът твърди, че не може да го прочете, а трябва веднага да го подпише. Тук Мария му казва, че това няма как да подпише нещо, което не е прочела и казва, че първо ще се обади на мобилния оператор да ги пита. През отва време си седя в съседната стая, когато чувам някакво стълкновени и Мария да вика:

“Я не ми бутай вратата!”
“Я не ми дърпай договора от ръцете!”

Веднага скочих, още влетявайки в коридора виканах едно:

“ОПА!!!”

дето със сигурност са го чули съседите пет етажа по-надолу, скочих между Мария и куриера – едро, момче, видима възраст към 20-те, мой ръст, вероятно 10-20кг отгоре – който вече почти беше нахълтал и само процедих през зъби:

“Отдръпни се!”

Мисля, че човекът вече беше започнал да осъзнава грешката си и се отдръпна. През това време Мария вече беше набрала мобилния оператор и чакаше да се свърже с оператор. Стоях между нея и едрото момче на прага, в случай, че му хрумне някоя друга не особено разумна идея .. ей така, да му помогна тутакси да я преосмисли.

Мария се свърза с оператора, обясни казуса, операторът каза, че няма такова нещо, като да подпише договора, без да го е чела.

Мария: “Вашият куриер тук твърди друго!”
Операторът: “Дайте ми го на телефона!”

Двадесет секунди по-късно Мария вече си четеше договора, а аз останах на вратата с вече посърналото момче, за да му правя компания. Така да се каже.

След няколко минути договорът беше подписан, копието предадено и злополучният младеж си беше тръгнал, а аз вече набирах телефона на мой приятел на висока позиция в съответната компания, за да докладвам случая от първа ръка.

Половин час по-късно куриерът се обади да се извини. Имал много адреси, бил напрегнат и изнервен, каза, че не бил прав. На следващия ден (т.е. днес) дойде човек с букет и кутия бонбони за извинение. Нямаме нищо против компанията и ще продължим да ползваме услугите ѝ. Наясно сме, че всяка компания си има проблеми и понякога някои служители не се държат съвсем адекватно.

И все пак тук трябва да обърнем внимание на нещо друго – и Мария, и моя милост силно се съмняваме, че куриерът щеше да понечи да опитва да отскубене документите от ръцете или да бута вратата и да опитва да нахълтва, ако имаше срещу себе си мъж. Или поне не и мъж, който не много по-дребен от него. Най-малкото щеше да опита да комуникира.

Отделно Мария ми сподели: “Ако бях сама с детето вкъщи, изобщо нямаше да се разправям – връщам му документите и заключвам. Кой знае какво може да направи” , и е права. След което отново трябваше да се разправя по телефона с мобилния оператор, нови куриери, доклади, още нерви и т.н.

А и както сама каза – този го познавам, идвал е и преди, а и като цяло се държа добре с куриерите, оставям им бакшиши и т.н.

Моето резюме за ситуацията:

Всяка форма на агресия е недопустима. Особено при услугите, за които си плащаме и трябва да ѝ се противопоставяме твърдо и непримиримо, Винаги. Иначе стават още по-нагли и ще навредят на друг или на нас и повече.

Домът е неприкосновен и всеки, който се опита да нахълта непоканен, трябва да бъде изгонен първо вербално, а ако не реагира – с всички възможни сили. По възможност описаните в закона сили, вие си преценявайте на място.

Не оставям подобно поведени без последствие. То е пагубно за бизнеса и обществото като цяло. Винаги се старая да уведомя бизнеса, ако служител е действал в мой ущърб и в ущърб на бизнеса.

Надявам се човекът да е осъзнал грешката си и това му е подействало като катарзис и да промени в положителна посока всички взаимоотношения в живота си. Искрено му стискам палци.

Иначе ние бонбоните вече почти ги изядохме <3