Понеже живеем в епохата на социалните мрежи, искам да ви споделя някои впечатления за тях и не само. Не знам дали сте забелязвали, но в англоцентричния свят предпочитаната социалка не е Фейсбук, а Туитър. Имам обяснение за това.

В Туитър не могат да се пишат дълги постове. Просто е ограничен броят на символите. В САЩ е прието, че изказът трябва да е максимално кратък. На това учат и маркетинговите им проповедници.

Ще ви дам и друг интересен пример. Сред младото поколение Ютуб значително отстъпва на Тик-ток. Причината е същата. Кратки и задържащи вниманието клипчета. Платформата те задържа с много на брой и различни клипове. Докато в Ютуб целта е да ти задържи вниманието върху един за повече време.

Затова и най-успешните в този бранш в Ютуб правят динамични клипове и монтаж, който задържа вниманието. Давам ви пример с най-успешните в България – “клашъра” Слави и Цанов. Разчитат на ефектни видеа, в които бързо се сменя обстановката и грабва вниманието. Без да подценявам информацията им. Флора също се справя отлично с динамични и добре навързани клипове.

Забележете и телевизионните формати. Там гласовете също почти задължително минават с определено покритие от динамични клипове. Посланията се накъсват, за сметка на търсената динамика.

Дали това е добре или зле? Отговорът не е съвсем еднозначен. Факт е, че слушането на сложни и дълги послания, четенето на трудни текстове и книги създава дълги невронни вериги. Тоест ставате по-възприемчиви за сложни термини, разсъждения и логически връзки.

От друга страна дългите текстове съвсем не е задължително да бъдат добри. Наситените с обстоятелствени пояснения текстове са откровено досадни и префърцунени. Особено ако носят твърде много лично мнение и не съдържат полезна информация. Краткият изказ наистина може да бъде на високо ниво и с малко думи да кажеш много. Но това е майсторлък, който не всеки владее.

Отказът от четене на дълги текстове, често води до пълен такъв от четене на книги и опит за разбиране на по-сложни писания. За мен тук трябва да се търси равновесие. Нужни са и двете. Но поетата посока към елементаризиране и примитивизиране е плашеща. И го казвам с ясното съзнание на мързел, считаш академичните текстове за графомания. Тоест на тия дето ми казват да пиша кратко, ги призовавам да си гледат работата 🙂