Досега не съм писал за пилона в Рожен, защото умишлено исках да изчакам всеки да си покаже рогата. Седмици наред шепа българомразци сипят жлъч по темата. Пилонът свали всички маски на тяхното раздразнение от нещастното стечение на обстоятелствата за тях, да вземат да се родят българи. Тях ги дразни всякаква българска символика – знамена, хора, шивици, обичаи. Такива човечета има във всяко общество, но у нас комплексарщината като следствие от разграбената държава е огромна. А тези хора имат изключително медийно присъствие.

Но има и една друга голяма креслива група от хора, която няма да подмина. От “нашите”. Това са онези патриотари, които винаги първи си качват снимки от модните събития в социалките. Техният патриотизъм е този на Благолажа. България на три морета и потенциано на три небета. Грандоманщината и показността им са в обратна пропорция на пасивността и инертността по обществено значими теми.

За да не съм голословен ще дам конкретни примери. Колко от гордите българи на Рожен ще застанат в защита на българския лев? Колко ще застанат в подкрепа на независимостта ни в енергетиката? Колко се противопоставиха на съсипването на читалища, културни центрове, загробване на производства и тежка индустрия? Знаете отговора не по зле от мен. Голямата победа на патриотизма за тях е в издигането на флага. Но пък “няма да й създаваме деца на тая държава”.

За тоя феномен пише и Ботев в две от емблематичните си творби. “Патриот е – душа дава, за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек – що да прави? Продава си и душата.”

“В механата” е дори още по-директен. “Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни – крещим: “Хайде на Балкана!” Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем, пред народни свети жертви! О, налейте! Ще да пия! На душа ми да олекне, чувства трезви да убия, ръка мъжка да омекне! Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти, аз вече нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!’

Нека високо се вее българският флаг. Но нека това не бъде оправдание пред съвестта ви, че сте направили достатъчно. България изчезва и тази тенденция няма да спре с показно патриотарство. Нито с грандомания, доближаваща се до тази на нашите сънародници в РСМ. Може да се промени само с упорит труд в полза на отечеството!