Надежда Михайлова – демократ по душа -днес разправя от телевизионния екран как нямало две гледни точки.

Как има един насилник – Русия и една жертва – Украйн аи как не можело гледната точка на насилника да бъде изслушвана, защото сама по себе си е неоправдана, а и нямало какво толкова да ни каже.

Виждате ли, демократите у нас са яхнали съдебната реформа и я използват като бял кон, върху който, долитайки, да спасят страната ни. Съдебната реформа сама по себе си ще гарантира справедливост в съдебния процес и предхождащите го действие. А в наказателното право и съдебният, и досъдебният процес изискват , както жертвата, така и евентуалният насилник да ИМАТ ЕДНАКВИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Тоест, гледната точка на евентуалния насилник се изслушва дори ЗАДЪЛЖИТЕЛНО като той притежава и последната дума в процеса. Неговото право на защита е гарантирано от закона. От същият този закон, който демократите твърдят, че искат да се спазва.

Аз не знам слаболумие ли е или чисто лицемерна арогантност, но да твърдиш, че гледната точка на една страна в конфликт не трябва да бъде изслушвана, граничи с безумието.

Но либерастията като цяло, а и евроатлантизмът, който бе погълнат от нея, почиват на безумието. Нещо повече – то е техен флаг и изискват всеки да се кланя на него. Което е най-голямата им грешка,защото хората със здрав ум са прекалено много,за да си позволят това.