Ще ви го причиня. Това е Парк Клептуза – нароченото за емблематично място във Велинград, изглежда днес точно така. Трагично подигран. Грозен. Изпомпан. Низвергнат.
Едно семейно спа приключение във Велинград има своите късно-вечерни основания за заключения:

• “Спа столицата на Балканите” – Велинград е място с ясни природни богатства – минерални извори и Родопи. Това съкровище би трябвало поне да се обича и пази. Ако у нас политиците можеха да снимат най-кратката метафора за подигравка си с това богатство – то изглежда така.
• Частният бизнес, гравитиращ върху СПА индустрията, се развива добре. Гради върху абмициозни арт-очаквания и масови кич-такива. В цялата палитра видимо се получава, защото с трудност резервирах за уикенда с 5 дни предизвестие. Природата и водата си свършиха работата. Трудно ми е обаче да си затворя очите за града. Тъжно ми е. Трагично е.
• Градските площи на Велинград са очукани, грозно направени, бързо отиващи си. Стопани няма. Масово заведенията не работят с малки изключения.
• Хората са мили и показват домакински и кулинарен разкош, според представите си. Но са бойци на последен етап от доказване.
• Родопската теснолинейка е онази кръвна връв с месността, която показва виталност. За жалост всяка гара те среща с лапата на поне една зарязана каракачанка или нещо голямо и мило в сърцето на куче, което някой е зарязал там, за да умре.

Тъжно е, много е тъжно.
Защото Велинград би бил и би могъл да бъде Карлови Вари или поне топло и уважително отношение към този регион на България, ако имаше трийсет годишна политика по стопанисване и отношение към хората там.
Мутро-мафиотската имитация на демокрация в тези десетилетия, нанесоха много тежък удар.

Надявам се че има сила и виталност за ответ.
Много се надявам.

Ива Дойчинова