Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност за атаките срещу търговски кораби в Черно море продължава да предизвиква политически реакции и ден след края му. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разкри своята версия за случилото се зад затворените врати и заяви, че именно неговата партия е настоявала най-категорично Русия да бъде посочена като агресор.

Според Борисов на заседанието е имало спор около формулировката на декларацията, като той е настоявал Русия да бъде определена като страна, започнала войната в Украйна. По думите му в първоначалния вариант е имало текст, който впоследствие е бил обсъждан и променян. Борисов твърди, че в крайна сметка участниците са се съгласили спорната разпоредба да отпадне, но окончателният документ така и не е бил подложен на гласуване в този вид.

Тезата на Борисов влиза в интересен сблъсък с публично представената след заседанието позиция на президента Илияна Йотова. Тя обяви, че КСНС е приел обща декларация с необходимото мнозинство и че членовете на съвета са се обединили около конкретни предложения за защита на морската сигурност и критичната инфраструктура.

Самият Борисов обаче твърди, че документът, който е бил обсъждан вътре, е бил значително по-категоричен, отколкото формулировките, представени публично.

Какво се е случило зад затворените врати?

Един от най-съществените въпроси след заседанието е именно какъв текст е бил предложен на участниците и какво е било променено по време на дискусията.

Борисов призова Йотова да разсекрети част от стенограмата, в която са изказванията на политическите лидери. Според него публичните коментари след заседанието не съответстват на казаното вътре в залата. Той дори заяви, че още по време на заседанието е предположил, че след края му различните политически сили ще представят пред медиите собствени версии за случилото се.

Това предложение има потенциал да сложи край на спекулациите — ако бъде публикувана съответната част от стенограмата и ако законовият режим позволява това.

Русия — агресор или все още недоказан извършител на атаката?

Тук трябва да се направи важно разграничение.

Войната в Украйна и въпросът кой е агресорът в нея са едно. Атаката срещу двата търговски кораба в българската изключителна икономическа зона е друг въпрос.

След заседанието премиерът Румен Радев заяви, че не може да се работи с хипотези и че задачата на институциите е първо да установят фактите. Правителството посочи, че към момента няма пряка заплаха за националната сигурност, макар че рисковете заради близостта на войната са реални.

В същото време представители на „Демократична България“ заявиха, че според тях има достатъчно индикации за руска намеса в атаките. Ивайло Мирчев посочи, че формацията не е подкрепила общата декларация именно защото Русия не е била посочена като агресор.

От „Възраждане“ пък причината за неподкрепата е различна — партията настоява България да заеме позиция на посредник и да промени политиката си спрямо Русия.

Така около една декларация се оказаха събрани диаметрално противоположни позиции.

Защо декларацията се превърна в политически спор?

КСНС беше свикан след като на 6 октомври два търговски кораба бяха поразени от морски и въздушни дронове в българската изключителна икономическа зона. „ALFA WATAN“ потъна, а вторият кораб „ABLE“ беше повреден. Инцидентът предизвика сериозни въпроси за безопасността на корабоплаването и способностите на България да защити собствената си морска зона.

След заседанието Йотова заяви, че КСНС категорично осъжда ударите по търговски кораби и че войната между Русия и Украйна е довела до значително влошаване на средата за сигурност в Черноморския регион. Сред обсъжданите мерки са засилване на наблюдението, защита от дронове и координация с Румъния и Турция.

Но четири политически сили не подкрепиха представената позиция. Според БНТ причините са различни: ДПС, ДБ и ПП са настоявали Русия да бъде посочена като агресор, докато „Възраждане“ е искала България да поеме посредническа роля и да промени позицията си по отношение на Русия.

Борисов иска стенограмата да покаже кой какво е казал

Именно затова настояването на Борисов за разсекретяване на част от стенограмата се превръща в един от ключовите въпроси след КСНС.

Ако бъде публикувана частта с изказванията на политическите лидери, обществото ще може да види дали действително е имало предложение Русия да бъде изрично определена като агресор, кой го е подкрепил, кой се е противопоставил и как точно се е стигнало до крайния текст.

Това би било по-надеждно от взаимните политически обвинения след заседанието.

Защото в момента картината е парадоксална: президентската институция говори за приета обща позиция, част от политическите сили твърдят, че не е постигнат необходимият консенсус, а Борисов представя различна версия за дискусиите зад затворените врати.

Едно обаче е ясно — атаките срещу търговски кораби превърнаха сигурността на Черно море от геополитическа тема в непосредствен български проблем.

И докато политиците спорят коя формулировка трябва да стои в декларацията, остава по-важният въпрос: разполага ли България с достатъчно способности, за да предотврати следващата атака и да защити своето корабоплаване, икономическа зона и критична инфраструктура?

Този въпрос не може да бъде решен с декларация. Но начинът, по който политическите сили са формулирали отговорите си, показва колко дълбоко е разделението около войната в Украйна и ролята на България в системата за европейска и черноморска сигурност.