Нови въпросителни около атаките срещу търговски кораби в Черно море постави журналистът Григор Лилов, който свързва руско съобщение за поразен сухотоварен кораб с потъналия край българския бряг „ALFA WATAN“. Тази връзка обаче засега не е потвърдена от официалните данни.

Руското Министерство на отбраната съобщи, че руските сили са поразили сухотоварен кораб, превозващ товари, предназначени за украинските въоръжени сили. Руската държавна агенция ТАСС разпространи съобщението, според което ударът е извършен в района на пристанище Южни в Одеска област.

Това е важна подробност. Потъналият „ALFA WATAN“ беше атакуван в българската изключителна икономическа зона на Черно море, на около 70 морски мили от българския бряг. При инцидента освен него беше повреден и корабът „ABLE“. Към момента няма публично потвърждение, че именно тези два кораба са били руските цели. Напротив — руското посолство в България заяви, че „ALFA WATAN“ и „ABLE“ не са сред корабите, за които руското военно ведомство твърди, че са били поразени.

Затова твърдението, че Русия е „признала“ за поражението на „ALFA WATAN“, трябва да бъде разглеждано с необходимата предпазливост. Русия признава за удар по кораб, но не признава за атаката срещу потъналия край България плавателен съд.

Именно тази разлика е съществена.

Ердоган и Путин обсъдиха сигурността в Черно море

На фона на инцидентите турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе телефонен разговор с Владимир Путин. Според турското президентство сред обсъжданите теми е била сигурността на корабоплаването в Черно море. Разговорът се състоя след последните атаки срещу кораби, свързани с турски компании, край България и Румъния.

В публично достъпната информация обаче няма потвърждение на твърдението, че Ердоган е заплашил Путин със затваряне на Босфора. Това остава непотвърдена информация, която не бива да бъде представяна като установен факт.

Но самият факт, че сигурността на корабоплаването в Черно море е била обсъдена на най-високо равнище между Анкара и Москва, показва колко сериозно се възприема проблемът.

КСНС: сигурност, политика и липса на пълен консенсус

На този фон заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова трябваше да даде отговор на много конкретен въпрос: как България ще защити своите морски и икономически интереси, след като военните действия все по-често засягат търговското корабоплаване в Черно море.

След близо пет часа заседание Йотова обяви, че КСНС е постигнал съгласие за необходимостта от незабавно разследване на атаките, засилване на наблюдението и противодействието срещу дронове, консултации с Румъния и Турция и активна българска роля за постигане на мораториум върху бойните действия в Черно море.

Сред обсъжданите мерки са и използването на възможностите на НАТО и европейските механизми за наблюдение, включително сателитни способности, както и засилването на защитата на критичната инфраструктура.

Именно тук обаче възникна политическият спор.

От „Демократична България“ заявиха след заседанието, че не са подкрепили общата декларация, защото две от техните предложения не са били приети.

Това показва, че зад публично представената формула за „съгласие“ всъщност стои доста по-сложна политическа картина.

Какво казват правилата на КСНС?

Особено интересен е спорът около мнозинството.

Законът за КСНС действително казва, че заседанията се провеждат при кворум от най-малко две трети от състава. Това обаче е условие заседанието да бъде валидно проведено. Законът не казва, че всички становища трябва да бъдат приемани с две трети мнозинство.

Вътрешните правила на КСНС дават отговор на следващия въпрос. В чл. 11 е записано, че след обсъждането президентът предлага да се приемат обобщено становище и предложения към държавните органи, като те се приемат с мнозинство 3/4 от присъстващите членове.

Това означава, че спорът не е чисто технически. Въпросът е какво точно е било гласувано, колко членове са присъствали, как са гласували и кои конкретни предложения са получили необходимите три четвърти.

Докато стенограмата от заседанието не бъде публично достъпна в пълния ѝ вид, обществото трудно може да проследи всяка стъпка от процедурата.

А това е проблем, защото става дума за националната сигурност.

Най-спорният въпрос: как да реагира България?

Една от тезите в коментара на Григор Лилов е, че някои предложения, насочени към засилване на българската защита чрез НАТО и ЕС, са изглеждали напълно логични.

Сред тях са анализ на нормативната база за защита на стратегическите обекти, използване на съюзническия капацитет за въздушно и морско наблюдение, засилване на антидрон системите, разработване на европейски механизъм за безопасно корабоплаване в Черно море, използване на сателитно наблюдение и координация с Румъния и Турция.

Особено интересно е предложението България да потърси общ подход с държавите, граничещи с Черно море — Русия, Украйна, Румъния, Турция и Грузия — за ограничаване на бойните действия в морската зона.

Всъщност част от тези идеи се припокриват с това, което самата Йотова представи след заседанието — включително консултации с Румъния и Турция и идея за мораториум върху бойните действия в Черно море.

България е изправена пред много по-голям проблем от един потънал кораб

Случилото се край българския бряг показва колко уязвима е България, когато войната се приближава до нейната икономическа зона.

Тук въпросът вече не е само кой е извършил конкретната атака. Въпросът е дали България разполага с достатъчно способности да открива дронове, да наблюдава морската си зона, да защитава корабоплаването и да реагира, преди следващият инцидент да се превърне в още по-голяма трагедия.

Има и икономически измерения — застраховки, корабен трафик, пристанища, енергийна инфраструктура, риболов, туризъм и опасността от екологични щети.

Затова политическото противопоставяне около КСНС е тревожно. Въпросът не е дали България трябва да бъде „за Русия“ или „за Украйна“. Въпросът е дали България има работеща стратегия за собствената си сигурност.

И още нещо — когато става дума за толкова чувствителна тема, обществото има право да знае какво точно е договорено, какво е отхвърлено и защо.

Защото едно е да има политически спор.

Друго е спорът да пречи на държавата да изгради ясна система за защита на собствените си граждани и икономически интереси.

А Черно море вече не изглежда като далечна зона на чужда война. То все по-видимо се превръща в непосредствен въпрос на българската национална сигурност.