„Съжалявам, че нямаше как целият български народ да види спектакъла, който се разигра вчера на Консултативния съвет по национална сигурност.“ Така лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира заседанието на КСНС, свикано след атаките с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море.

Заседанието продължи около пет часа и беше посветено на рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура на България на фона на войната в Украйна. При атаките единият кораб потъна, а вторият беше повреден. Българските власти заявиха, че извършителите все още трябва да бъдат установени, докато Украйна обвини Русия, а руското посолство отрече руска отговорност.

Според Костадинов обаче заседанието на КСНС е било използвано за политически цели. Той обвини президента Илияна Йотова, че се е опитала да превърне ситуацията около инцидентите в инструмент за предизборната си кампания.

По думите му предварително подготвеният проект за общо становище е съдържал „хлъзгави и безсмислени формулировки“, които да могат да бъдат приемливи както за евроатлантическите формации, така и за политическите сили, заемащи по-критична позиция към политиката на България спрямо Русия.

Костадинов заяви, че неговата позиция на заседанието е била България да декларира неутралитет във войната в Украйна. Сред предложенията му са били денонсиране на споразумението с Украйна, свързано с подкрепата за Киев, както и прекратяване на изпращането на оръжие за Украйна. След това, според него, България трябвало да предложи посредническа роля за прекратяване на конфликта.

Тези предложения обаче не са получили необходимата подкрепа.

Лидерът на „Възраждане“ твърди още, че от „Демократична България“ са били внесени седем предложения, които според него са били прекалено конфронтационни спрямо Русия. По думите му те са били подкрепени от ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и ДПС, но са били отхвърлени от останалите участници.

Именно около въпроса дали на заседанието е било постигнато действително общо становище се разрази и един от основните политически спорове след КСНС.

Президентът Илияна Йотова обяви след заседанието, че членовете на съвета са се обединили с мнозинство от три четвърти около редица предложения. Сред тях са незабавното установяване на извършителите на атаките, консултации с Румъния и Турция за безопасността на корабоплаването, активна роля на България за мораториум върху бойните действия в Черно море, както и използване на международни механизми за гарантиране на свободното корабоплаване.

Костадинов обаче оспорва именно представянето на този резултат като единна позиция на КСНС. Според него, ако не е събрана необходимата подкрепа съгласно правилата на съвета, не може да се говори за общо становище на всички членове. Подобна критика беше отправена и от други участници в заседанието.

„Когато съветът се превърне в разговор между глухи, аз излязох и си продължих“, заяви Костадинов.

Той обвини Йотова, че впоследствие е представила пред медиите като позиция на КСНС нещо, което според него представлява нейно лично политическо становище, подкрепено само от част от участниците.

Това твърдение обаче влиза в пряк сблъсък с официалната позиция на президентската институция. Според Йотова КСНС действително е постигнал необходимото мнозинство по конкретни предложения. Самият КСНС официално настоя за бързо разследване на атаките и за установяване на извършителите, без към момента да бъде посочен доказан виновник.

Според Костадинов случилото се показва сериозен проблем с начина, по който политическият елит взема решения по въпроси, свързани с националната сигурност.

„Не може и не бива ефективният президент на републиката да се държи по този начин“, заявява той и стига до извода, че на предстоящите избори на 25 октомври Йотова трябва да бъде сменена.

В края на коментара си Костадинов прави и друга връзка. Той разказва, че ден преди заседанието е закупил новата книга на проф. Петър Иванов „Диагноза: Агонизиращо общество“. Книгата, издадена през 2026 г., разглежда проблеми като властта, беззаконието, обществения страх, политическия примитивизъм и привикването към абсурда.

„Вчера, на заседанието на КСНС, видях агонизиращия политически елит на това общество“, заключава Костадинов.

Зад политическите обвинения обаче остава един безспорен факт: атаките срещу търговски кораби в Черно море поставиха България пред нов проблем за сигурността. Единият кораб потъна, съдбата на част от екипажа остана неизвестна, а към момента няма окончателно публично установен извършител. Именно това прави още по-важен въпроса дали българските институции могат да постигнат обща позиция по сигурността, без превръщането на националната сигурност в поредното поле на предизборна конфронтация.