Председателят на Комисията за защита на потребителите заяви, че проверките в търговските вериги показват сериозни разлики между доставните и крайните цени на редица хранителни продукти. От бранша обаче оспорват начина, по който се представят част от данните.

Един и същи хранителен продукт, от една и съща марка и в една и съща търговска верига, може да се продава по-скъпо в София, отколкото в Берлин. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова в коментар за поскъпването на храните и резултатите от проверките в големите магазини.

По думите ѝ сериозният проблем е разликата между цената, на която продуктът се доставя, и сумата, която потребителят плаща на касата. Манолова твърди, че при редица хранителни стоки са установени значителни надценки, които допълнително натоварват семейните бюджети. <Link url=”https://www.darik.bg/maa-manolova-pred-ruza-raicheva-balgarskoto-mlako-se-izkupuva-po-evtino-ot-mineralnata-voda~548474.html” title=””/>

Надценките при храните – във фокуса на проверките

На 12 октомври 2026 г. Манолова съобщи, че при някои хранителни продукти надценките в големите търговски вериги надхвърлят 100%. По данни, представени от нея, при определени млечни продукти стойностите достигат над 140%.

КЗП съобщава и за поскъпване на млечните продукти и плодовете и зеленчуците в рамките на около два месеца, въпреки че при някои от тях доставните цени са останали непроменени или са намалели. Според комисията са установени и различни продажни цени за един и същ продукт в отделни обекти на една и съща верига. <Link url=”https://www.bnrnews.bg/horizont/post/540854/maya-manolova-kzp-nadtsenkite-na-reditsa-hranitelni-produkti-nadhvarlyat-100percent” title=””/>

Сред стоките, които попадат във фокуса на проверките, са маслото, сиренето, кашкавалът, киселото мляко и зеленчуците. Това са продукти, които присъстват редовно в потребителската кошница и чието поскъпване се отразява пряко върху разходите на домакинствата.

Българското мляко – евтино при производителя, скъпо на щанда

В интервю за Дарик радио на 21 октомври Манолова обърна специално внимание на млечните продукти. Тя заяви, че българското краве мляко се изкупува от фермерите на цена, по-ниска от тази на минералната вода, докато крайната цена на млечните продукти в магазина е значително по-висока.

Според председателя на КЗП е необходимо да се проследи целият път на стоката – от производителя и доставчика до търговската мрежа. Комисията обяви намерение за съвместни проверки с Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните, включително в складовете на големите търговски вериги. <Link url=”https://www.darik.bg/maa-manolova-pred-ruza-raicheva-balgarskoto-mlako-se-izkuva-po-evtino-ot-mineralnata-voda~548474.html” title=””/>

Търговските вериги оспорват представянето на данните

От Сдружението за модерна търговия възразиха срещу начина, по който се интерпретират част от числата, използвани в публичните изявления. Според организацията ценовите индекси на Евростат не трябва да се представят като процент на търговска надценка.

От сдружението обясняват, че ако ценовият индекс за дадена стока е 140 при средноевропейска база 100, това означава, че съответното ценово равнище е с 40% над средното за ЕС. Това не означава автоматично, че търговецът е поставил надценка от 140% или че реализира такава печалба.

Търговците посочват още, че разликата между доставната и крайната цена покрива не само печалбата, но и разходи за персонал, електроенергия, транспорт, съхранение, данъци и стоки, които не могат да бъдат продадени. <Link url=”https://www.mediapool.bg/biznes/hipermarketite-kam-maya-manolova-indeks-140-v-statistikata-ne-znachi-nadtsenka-v-magazina-ot-140/” title=””/>

Така спорът вече не е само за това колко струват храните, а и за това как се изчислява поскъпването и какво точно показват публикуваните числа.

Какво означава това за потребителите?

За хората, които пазаруват всеки ден, най-важният въпрос остава прост: защо една и съща стока може да струва повече в България, отколкото в друга европейска държава?

За да се даде категоричен отговор, сравненията трябва да обхващат един и същ продукт, еднаква разфасовка, конкретен период и съпоставими търговски условия. Необходимо е също да се разграничават надценката спрямо доставната цена, крайната продажна цена и чистата печалба на търговеца.

КЗП заявява, че проверките трябва да установят дали има необосновано увеличение на цените и нарушения, за които законът предвижда санкции. От своя страна търговските вериги настояват данните да се тълкуват в пълния им икономически контекст.

Едно обаче е безспорно за потребителите: когато разходите за храна заемат значителна част от семейния бюджет, прозрачността на цените и ефективният контрол са от съществено значение.

Въпросът остава отворен: ще доведат ли проверките до реална промяна на цените в магазините, или спорът за надценките ще продължи, без това да се усети на касата?