Този мой анализ е посветен на вчерашното изказване на министър Стефан Янев и на това каква е ролята на България и НАТО по отношение на напрежението в Източна Украйна. Това е дълга тема, която следва да бъде анализирана в много дълбок аспект. Няколко събития от последните дни и седмици ме карат да си мисля, че стратегическото командване на нашите съюзници от САЩ вече е преценило, че инвазия от страна на Руската федерация е по-възможния сценарий в Украйна. Първото което ми подсказа това беше много отдавна, преди месец-два може би, когато шефът на ЦРУ посети Русия и също когато американските служби за сигурност обявиха публично, че рискът от такава инвазия е налице. След това беше изявлението на президента на САЩ Джо Байдън , който каза че ще работи за деескалация на конфликта, но, че няма да се немеси военно при евентуален конфликт, тъй като Украйна не е член на НАТО. А последното което ми подсказа, че командването на САЩ е решило да вземе такова решение е когато един от най-високопоставените началници на въоръжените им сили заговори за увеличаване на контингента в България и Румъния. В същия ден Държавния департамент на САЩ излезе с нота, че силно съветва своите граждани да не предприемат пътувания до Украйна, не заради пандемичната обстановка, а заради риск от военен конфликт. Всички тези последователни събития дават предпоставката за това да смятам, че е взето стратегическо решение да се подсигури предния фланг на НАТО, а именно България и Румъния. Тук следва въпроса, разбира се, каква би била реакцията на Путин и Русия. Като членове на НАТО ние трябва да разберем, че общата сигурност на алианса е от критично значение за нас. Ние сме НАТО и нашата армия е част от НАТО. Оттук следва и министъра на отбраната генерал Янев да аргументира тези свои думи. Все пак смятам, че рационалния подход е по-устойчив в такива ситуации. Човек трябва да мисли няколко хода напред преди своя противник. Ако Русия стартира инвазия в Донбас и постигне своето и склони властта в Киев да даде федеративен статут на Донецката и Луганската народни републики, то какви гаранции имаме, че няма да активизират и руските пети колони в Сърбия и Босна, като бюджета за отбрана и войска на западната ни съседка е колкото на всички държави от Западните Балкани взети заедно, а сръбската армия е вече мобилизирана по границата с Косово. А това, че Близкия човек на Кремъл, който е начело на Република Сръбска – Милорад Додик е готов да се отцепи от Босна и Херцеговина ако трябва със сила. Отварянето на фронт на изток в Черно море дава предпоставки за контрареакция и отварянето на такъв на запад от нас, който може да има неприятни последници и силно да дестабилизира региона на Западните Балкани, а това не е добре за интересите на България. От тази гледна точка разбирам министър Янев и позицията му за деескалация, но от друга страна българските политици трябва да са наясно, че това което Путин прави в Източна Украйна може и да не е блъф. Събитията от 2008г. в Грузия и анексията на Крим през 2014г. дадоха да се разбере, че Путин не винаги блъфира. В този контекст трябва да се планират следващи стъпки и тук вече министър Янев трябва да е наясно, че няма връщане назад от задълженията ни като част от НАТО и разбира се не трябва да се правят компромиси със сигурността на България.