Мария Спирова:Приличието в българската политика, след противно дълга и гадна агония, е на път да умре неоплакано.
Новата епоха в българската политика засега не успява да вземе завоя към приличие, който мнозина с право очакваха.
В рамките на едно денонощие научихме, че е ОК министърът на отбраната на натовска държава да има “лично”, но добре огласено мнение, свеждащо се на практика до “Присъствието на НАТО на собствената му съюзническа територия е по-притеснително от Путиновото струпване на невиждано количество бойна техника и войски на границата между Русия и Украйна.”
Не се разбра дали да презюмираме, че не-личното му мнение в качеството му на министър е различно и ако да – в какъв смисъл. Чухме “личното” мнение и после ехото му от урва на урва и от сайт на сайт. Така и съюзниците го чуха. И двете страни на онази граница – тоже.
Така да бъде. Едната вежда я вдигнахме.
После стари ДС агенти под строй, под сурдинка и по азбучен ред полазиха Външно министерството, което също е поето от експерт по отбраната с опит в НАТО, да се неначуди човек. В резултат, Тошко Йорданов от сутринта с половин сърце се мъчи да ги отлепи от публичната физиономия на ИТН като пиявици от затънало в мочурище теле.
Ами, хайде, холан. И другата вежда вдигнахме.
И тъкмо ни свършиха веждите, когато днес от трибуната на Народното събрание водачът на “Възраждане” (тук кавичките са задължителни) Костадин Костадинов екзалтирано постави ултиматум на народните представители за отмяна на зеления сертификат и всички други противоепидемични мерки, заканвайки се:
“Ако това не се случи, с нас хиляди българи ще влязат през вратите на НС. Щом не проявявате разум, ще получите революция.”
Председателят на Народното събрание го изслуша хрисимо. Тези депутати, които забелязаха, че изказването катастрофира в няколко члена на Наказателния кодекс, понеже подстрекава към насилствено завземане на властта, неумело гримира “престъпление срещу републиката” като “революция” и заплашва не просто здравия разум, а общественото здраве, нямаше какво друго да направят, освен да си запишат “Мило дневниче, а пък днес Копейкин…”
Приличието в българската политика, след противно дълга и гадна агония, е на път да умре неоплакано, а уж тъкмо му намерихме легло в реанимацията. След него ще гангренясат и окапят и останалите й крайници, защото във всяка система на управление безсрамието е червеният килим към беззаконието.
Като първа стъпка към изваждането на приличието от кома, имунитетът на Костадинов трябва да бъде свален и той трябва да бъде подведен под отговорност за действията и думите си от трибуната. Да, ще му дойде дюшеш, защото той има нужда да е мъченик на своята секта, за да може бизнес стратегията на фашистката му корпорация да продължи да се развива по план.
Но ако новата политическа коалиция в България действително планира дълбоки промени, те трябва да започнат със сигнал от управляващото мнозинство, че има принципи, които не могат да бъдат всекидневно и лекомислено прегазвани с думи или дела, било от министри или от циркаджии.
За подобна серия от куриози на личната и длъжностната преценка копче UNDO няма, колкото и добра воля да има към това управление. Границите на допустимото трябва да бъдат спешно очертани и охранявани по-ревностно от руско-украинската граница.



Post Comment