АМИ АКО?

Това заглавие не е измислено от мен. Има един стар разказ на патриарха на научната фантастика Айзък Азимов, който се казва така. В него става дума за алтернативната история и за това, какво би станало, ако нещата, които са се случили, просто не се случат. От няколко дни, четейки антибългарските излияния на психодесните еничари относно премахването на 3 март като национален празник, си задавам следния въпрос. Ами ако не бяхме се освободили от турско робство през 1878 г.? Ами ако точно сега, в навечерието на 3 март 2022 г., руските войски бяха на Дунава и подготвяха своя десант? Вероятно би се случило следното:

Във фейсбук ще се създаде група „BADI BALGARIN – KAJI NE NA ROBSTWOTO“. В нея ще се запишат 78 737 човека. Няколко дни по-късно ще се създадат контрагрупите „Гяур – това звучи гордо“, „Аз съм ЗА социалната политика на Високата порта“ и др., в които ще се запишат 78 738 човека. Ще започне спор кои са повече и кой всъщност има право да представлява и да говори от името на българския народ. Междувременно от щаба на Българското опълчение в Плоещ ще създадат фейсбук-събитие „Аз се включвам в опълчението, а ти?“, като ще поканят всички записани в първата група. Две седмици по-късно 207 човека ще са потвърдили присъствие, 530 ще са със статус „може би“, а 78 000 въобще няма да отговорят на поканата. Ханъмата от султанския харем Татяна Ваксбург ще напише статия със заглавие „Стига руски интриги“, в която ще развенчае фалшивите освободители и ще припомни как във всички войни досега уж щяха да ни освобождават, пък нищо подобно не направиха. Известният журналист Иво Минджев ще напише статия „Сега ли му е времето“, в която ще развие тезата, че точно сега не е момента да се освобождаваме, че 600 години сме чакали, все ще изтраем още някой и друг век. Пък и има къде по-важни неща за решаване, като социалната политика, интеграцията на безработните спахии, постигане на мирно разбирателство с башибозука и т. н. От Атлантическият клуб ще започнат да записват доброволци за борба срещу руското нашествие, Българският хелзинкски комитет ще организира кампания под надслов „Putin go home“ (нарочно на английски, за да го разберат спонсорите на БХК), а от ДПС ще наченат подписка срещу руското нашествие. Три дни по-късно в подписката ще има 7 млн подписа, които ще доказват, че всъщност в България българи няма.

Докато се случват всички тези неща, българските олигарси ще мислят и ще правят сметки. Като теглят калема ще установят, че след освобождението ще им се наложи да сменят нотариални актове (от турски на български), лични карти, трябва да хвърлян фесовете и да си накупят калпаци, а на всичкото отгоре ще се наложи да се простят с огромния и необятен османски пазар. А насреща какво – едната гола свобода. Гола като обрулена от неинтегриран башибозук слива. В резултат на това по частните, свободни и демократични османски медии ще започне обществен дебат – за или против освобождението. Редица интелектуалци, като проф. Пламен Павлоглу, ще ни доказват, че е хиляди пъти по-добре да сме под турската чалма, отколкото под руския ботуш. На всеки, който твърди, че просто иска свободата си, ще му се обяснява, че е платен руски агент. Накрая българските медии на чорбаджи Дилян Беевски и хаджи Иво Прокопиевски ще започнат кампания под надслов „Докога ще търпим руския президент да си прави „освободителски“ пиар на наш гръб“.

И докато в Цариград султанът трескаво ще се чуди дали да не подпише бърза и безболезнена капитулация, защото няма да му се иска пак да яде бой от руснаците, нашите беевски и прокопиевски медии, политически партии, бизнес-групировки и обикновени майкопродавци ще отидат да му се молят за нищо на света да не се поддава на руския натиск. По техен съвет султанът ще намали цената на тока с 0,2%, ще увеличи пенсиите с 0,1% и ще обещае, че вече няма да събира по три синджира с роби, а само по два. Така ще докаже нагледно, че има и по-важни неща от някакво си бутафорно освобождение. А българският народ през това време ще яде и пие, защото веднъж се живее, уважаеми читатели. Ще яде, ще пие, ще се радва на намаления ток и увеличените пенсии и тайничко ще се надява все пак руснаците да минат Дунава.

Цяло чудо е, че България съществува на картата. Ако се налагаше днес да се освобождаваме, нямаше да можем да го доживеем.