Веднъж.

Толкова бе нужно да се даде властта на либералите, за да блесне страшната некадърност, която придружава това догматично разбиране за устройството на света. Веднъж и то за много кратко и въпреки това достатъчно, за да са видими последиците от напъните за управление на едни вредни за всяка държава и общество хора.

Кризата с газа е толкова голяма, че народът не може да обърне внимание на разпада, който се случва в другитв сфери на обществения живот.

“Въпросът е политически и няма какво да се лъжем. Това е следствие на досегашното управление. При предишното мигрантска криза нямаше”.
Реплика от репортаж за инцидента, при който загинаха двама български полицаи. За миг настава неловко мълчание в ефира на телевизиятя, защото такива коментари не са приемливи, особено когато си телевизия като БТВ, която работи в интереса на бившето управление. Не са приемливи, но са необходими, защото са факт.

Двама полицаи загинаха при гонка с автобус превозващ млади майки с деца – мигранти – нелегално. Едното момче е на няма и 30 с голям потенциал в сферата на МВР. Борбен бил. Личало си е – не всеки ще се включи в гонка, в която рискува живота си, следвайки дълга си и ще загуби този живот. Младите ни кадърни хора напускат страната или умират в една действителност, която има алергия към тях – имунната система на държавният организъм ги изхвърля като микроби. Да почиват в мир!

Тези млади момчета загинаха в следствие на некадърното управление, макар и кратко, но разтресло страната ни до основи, на мерзавци и нека запазим минутка мълчание, но не от неловкост, а в тяхна памет този път.

Нека се запитаме защо въобще се превозват майки с деца в багажници на автобуси? Къде е диаспората на същите тези управници, която приемаше майки с деца в домовете си, защото бягат от терора в страната си? Защо тези майки не са по площадите ни да протестират срещу българската политика? Защо не се събират средства и не се веят техните знамена?

Защото, драги приятели, всичко е просто един фарс, воден от бездънно лицемерие. На никой никога не му е пукало, за които и да е майки с деца. Нито на нашите с увреждания, които също бяха използвани от шайката на Киро, за да ги вкара в Парламента, нито на украинските, нито на тези, прегръщащи децата си в багажници на автобуси.

В такава действителност живеем и тя е грозна и отблъскваща. Но хищна – поглъща всеки, който няма морал в себе си. Но тези, които са се спасили, поне могат със сигурност да знаят, че са по-силни от системата. А това никак не е малко.