Беше наистина приятно да наблюдаваме неистовият възторг на промитите от евро-атлантическа пропаганда мозъци на проукраинската част от нас относно края и краха на военната операция на Путин в Русия.

То не беше “руснаците бягат”, “Путин е сразен”, “руснаците не знаят с кого си имат работа”.

Не, вие не знаете с кого си имате работа. НАТО знае и му е много удобно, че съществуват индивиди, неспособни на елементарен мисловен процес, които се хващат на въдицата, че рохкавата украинска армия(макар и щедро напомпана от Запада) може да прекрати военната операция на руснаците и да си вземе обратно това, което нито иска да бъде нейно, нито има как да й бъде върнато.

И пак великодушно Путин даде шанс на казаното от него да бъде чуто, осмислено и възприето,преди да покаже, че наистина го мисли. Те не само не помислиха върху въпроса, но се и взеха много насериозно еволюирайки до взривяването на кримския мост. Сега бомби ще хвърчат и то както трябва. И само пълен неудачник може да повярва, че една велика сила като Русия ще предприеме военна операция, без да си е опекла работата. Без да е обмислила всеки възможен вариант на развой на събитията и без да има решение за него.

И в този ред на мисли, когато видиш руснаците да отстъпват, това значи всичко друго НО НЕ И ЧЕ РУСНАЦИТЕ ОТСЪПВАТ.