Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, със сигурност ще има важни дела, бих казал дори екзистенциални – на живот и смърт дела следващата сряда, 19 октомври в 09:00ч.

Затова може би е по-добре, че отново идеята ми той да говори пред българското Народно събрание, се проваля. Пак. Засега.

Възможно е да го обхване чувство на объркване, когато разбере желанието на една от парламентарно представените партии да покани посланиците на Руската Федерация и Беларус, чиито държави вече са в международна изолация, като свои почетни гости.

Вероятно това, че няма да говори пред Народното събрание, ще му се спести потенциален проблем с видео-връзката и неудобството да чака свързване със София или да види възрожденска самодейност на живо.

При всички положения обаче дискусиите дали той бъде поканен или не, независимо от патоса на деня, нямат отношение към необходимостта българските политици и обществото ни от първа ръка да се осведомят за ситуацията в Украйна.

Там живеят и наши сънародници. За тях много наши лидери се бият в гърдите, като много загрижени.

Зеленски е президент и на нашите сънародници в Украйна. Дори само заради това си струва да го чуем.

Жалко. Наистина е за съжаление, че парламентът ни изпада в дребнотемия, когато става въпрос за дискусия на тема война или мир, живот или смърт.

Съществени въпроси за нашите сънародници в Украйна също.

Все пак, възможността да чуем украинския президент в българското Народно събрание, още съществува. Независимо от някои родни политици, които с лека ръка дописват украинеца Гогол.