След “доктрината дюнер” на Борисов доживяхме и “доктрината изуй гащи” на Христо Иванов. В опит да аргументира настояването на ДБ за военно-техническа помощ за Украйна лидерът на ДБ твърди, че “това е възможност за освобождаване от старото съветско въоръжение и модернизация на армията ни”. В разбиранията на десните пишман-ястреби то е като да дадеш овехтелия си айфон на ближния, та да се юрнеш да си купиш нов, защото не търпи отлагане. Зер статуси трябва да се пишат, знамена да се веят, не може без.
Не става ясно с какво спешното даряване на оръжие ще ускори, да речем, доставката на F-16. Нито защо тъкмо ние трябва да се обезоръжим в разгара на войната, за да доставим морално остаряло оръжие, при положение, че ВПК на съюзниците е в състояние да достави съвременно и дори го прави в милиардни обеми.
С поведението си ДБ действа като припрян лобист на чуждите оръжейни компании на българския пазар и активно тласка България във войната.

Не си струва да се коментира стратегическата и техническата некомпетентност на идеите на ДБ, които разглеждат превъоръжаването като смяна на кухненските мебели. Старите – вън, новите -вътре.

Ново оръжие означава нова инфраструктура, обучение, изграждане на оперативна съвместимост на всички нива, сиреч дълъг процес, който може да продължи дори отвъд хоризонта на войната. ”Доктрината изуй-гащи” не предлага решение как да се гарантира сигурността ни междувременно. Нито с какви пари. Това е последната й грижа.

В резюме: превъоръжаването, уви, е необходимост, но трябва да се извършва поетапно, съобразно възможностите на бюджета и с мисъл за собствената ни сигурност.
Другото е хазарт с парите и живота на българските граждани.