Наречете ме старомодна, ама на мен все още ми харесва да нося гащи. Още ми харесва да говоря за секс само с човека, с когото бих искала да го правя или с приятелки на чашка. Още ми харесва някои части от мен да не бъдат обект на обществено достояние. Още ми харесва да имам контрол над мислите, времето и общественото обсъждане на Вагината ми. И не, не защото ме е срам. Не защото Вагина е срамна дума. А защото Вагина е интимна дума. И освен когато не е обект на медицински или научни изследвания и обяснения, тя би следвало да запази своята интимност. Би следвало да си остане там на мястото, под гащите и зад сакрално женското. И именно разрушаването на тази бариера ще лиши жената от нейната женственост. Ще я лиши от нейната загадъчност, недостъпност и съкровеност. Нейното безпрецедентно и безприкословно сдъвкване от обществената уста няма да я наложи като нещо нормално, а ще я обезличи.
Но това няма как да бъде разбрано от жени без Вагина. Или от жени, чиято Вагина е потънала в пълно забвение, което забвение се изродява в нелепата война на една Вагина, която неползвана по предназначение, търси признание по друг начин.

Долу ръцете от Вагините ни! Не ги обезличавайте и превръщайте в общо понятие. От там влиза и от там излиза живота. Това храм. Пред храма човек се прекланя и мълчаливо благоволее. Тихо, смирено и с тайнство.