Не разбирам вълненията на част от обществото около изборите за Сената в САЩ.

Същата част от това отвратено общество, което не вярва на изборите у нас, но смята, че всичко на изборите във Франция и САЩ, например, е честно.

Няма да повтарям, че всичко е цирк, вървящ по нечий сценарий. Всякакви доказателства в тази насока няма да накарат предубедените да размислят.

Но политиката на САЩ винаги е била агресивна, без значение от партийната принадлежност (Демократическа или Републиканска) на президента или сенаторите.

Примери: Войните в Залива и Ирак започват при президенти, излъчени от Републиканската партия.

Войните в Югославия и Сирия започват при президенти, излъчени от Демократическата партия.

И двамата президенти на САЩ по времето на Втората световна война (по времето на първия са бомбардировките над България, а по времето на втория – атомните бомбардировки над Япония) са от Демократическата партия.

Удроу Уилсън – президентът на САЩ по времето на Първата световна война, също е демократ.

Затова няма никакво значение каква е партийната принадлежност на президента и сенаторите.

Бизнесът с оръжията винаги е бил доходоносен.

А империите, каквато САЩ не е била, не е и няма как да бъде, винаги отвличат вниманието от вътрешните си проблеми с военни действия.

Вълненията за чуждите избори са правопропорционални на незаинтересоваността спрямо важните обществени въпроси у нас.

Тях може да ги решават или “експертите”, или отвън.

Което е едно и също.

Някой попита ли Народа за влизането ни в НАТО?

А за влизането в ЕС?

А за военно-техническата помощ за Украйна?

В момента тече битката за организиране на референдум за запазването на българския лев.

Не знам някой сенатор лично да финансира някого от заинтересованите у нас за изборите в Щатите, но определено има разлика в стандарта на живот между сенатор в САЩ и жълтопаветник в “Лозенец”.

Първият дори не знае за съществуването на втория.

От България и изборите в нея ще се интересува светът тогава, когато се покажем като извисен и силен народ.

Пропуснахме шанса си с посредничеството между Русия и Украйна.

Те очевидно не желаят да преговарят, но сега със сигурност щяха да гледат на нас с друго око.

Ние щяхме да гледаме на себе си с друго око.

Но все още не.

P.S. Можете да последвате канала “Ударник” в “Телеграм” на този линк: https://t.me/udarnikistina