Няколко думи за днешното събиране. Убеждавам се, че дори възрастни хора са готови да се държат като деца, когато нещата не се получават така, както им се иска. За втори път беше решено от мнозинството да не се разводнява референдума с втори въпрос.

Аз съм напълно съгласен, че е важно да се улесни цялостната процедура за референдумите. Но не е достатъчно само да се намалят подписите за събиране. Нужни са цялостни промени в Закона за пряко участие на гражданите. Вкарването на втори въпрос като самоцел не беше прието нито на първата, нито на днешната сбирка. И не е особено достойно хора, които говорят за народовластие, откровено да се опитват да наложат мнението си и да подхождат по същия елитарен начин като умнокрасивитета, когато това не им се получи.

Същите хора се качиха на главата на Росен Миленов заради неговата доброта и емоционалност. Ако микрофонът беше в мен, щяха да получат доста рязко отношение заради демонстрираната липса на уважение и прояви на его. Но така или иначе разни хора, разни идеали. Сега идва моментът за вършене на работа. Вероятно при по-добра организация все щеше да има някакъв консенсус около едни 7-9 човека, които да ни представляват в комитет.

Но често емоциите пречат на разумния и рационален подход. В крайна сметка комитет ще се сформира и ще достигнем до крайния успех. Но е хубаво и тази вечер да ни бъде обеца на ухото. Колко е важно да разбираме нагласите, аргументите на хората и да поставяме целта над всички нас. За да можем един ден да погледнем децата си в очите и да им кажем, че сме успели да съхраним националната си валута, която преди всичко е достойнство и самоопределение! Който се опитва да разделя, пряко или косвено помага на враговете! Само заедно можем да свършим тази титанична работа!