Емоционално за Шенген

Винаги съм казвал, че човек не може да оцени нещо, преди да го изпита. Така е и с бленувания Шенген.
Наясно съм, че 95% от хората имат житейски опит, който се простира до постване във ФБ на снимки от асансьора или фитнеса, на други 4% пък аналитичните спосоности за причинно следствените връзки се простират до “получавам 5к = много съм ценен за обществото”, но ще се опитам да дам един по-различен поглед върху проблема с Шенген за този 1%, който освен за утре, мисли и за вдругиден.
Затова моля помислете реалистично преди да коментирате към коя група спадате и най-вече на кого ще сте полезни със житейския си опит и аналитичните си способности.

Вчера ме сюрпризираха, че Ванката е починал. Кой е Ванката ли – мой приятел и бивш наемодател на около 67 години. Пенсионира се наскоро в Германия и се прибра в България.
Избягал по комунизма в Германия и работил там дълги години във фирма за почистване. Не знам защо но този човек ми влезе под кожата и станахме близки. Вероятно защото рядко срещам терзво мислещи хора, които нямат политически или финансови амбиции.
За съжаление съдбата не го беше даила с деца, но пък го беше дарила със сърце. Голямо и добро сърце. Толкова голямо, че когато освобождавах помещението се ангажирах да му помогна да го ремонтира и обзаведе, понеже майсторте се опитваха да го направят на салата. След работата в офиса слагах работните дрехи и отивах на “обекта”, а вечерта пиехме с него по биричка в близкото заведение.

Тази Нова година я карахме с много добра компания в Словения. През това време Ванката ми се бади 2 пъти да ме моли за помощ с лекари. Знаех за този пробле от преди, но от Словения нямаше какво много да направя. А и всичко в България по Нова година е замряло. Освен бърза помощ, но май не са му помогнали много, та звъня на мен човека.

Проблемът с който Ванката се бореше последната една година беше немската здравна администрация. Същата тази, която превъзнасяме. ЕДНА ГОДИНА ВСЯКА СЕДМИЦА той им звънеше за да му пратят документите и да може да започне да получава здравна помощ в България. Какво ли не се случи за тази една година. Та губиха пратките, та ходи на място да се моли, та звъня по телефона, та писа мейли… Каквото се сетите. През това време си плащаше за прегледи и лекари тук, но някои от лекарствата които приемаше ги нямаше на нашия пазар. (моля не развивайте теории на тема лекарства. работил съм във фарма бизнеса и май поназнайвам за лекарства, генерики и техните приложения повече от 99.99% от народонаселението)

Е Ванката вече го няма. Замина си. Според мен си замина заради невероятната “администрация” на най-голямата държава в Шенгения, която на практика го лиши от ДОСТЪПНО здравеопазване. За недостъпното Ванката си плащаше! За процедурите и приема в болница обаче самите болници си искаха направления от НЗОК. А НЗОК искаше куп документи от Германия.

Та така за житейския опит. За някой Ванката вероятно си е отишъл от сърце (не че нямаше проблеми с него), но за мен си отиде от невъзможност за адекватно лечение. Просто му отнеха тази възможност!

Толкова за Щенген. Преди да Ви се случи лично на Вас, няма как да оцените какво идва с това членство. А то е едно НИЩО! Нищо по-различно от настоящето в България. Едни празни надежди, които 99% от хората не могат да оценят и превърнат в реалистични очаквания.

Бог да прости Ванката, който цял живот работи в Шенгения!