Тъй като постът ми беше махнат( и бях блокирана) на петата минута, защото проповядвал омраза, то най-нагло ще си изразя мнението, на което имам право по демократичните разбирания за този свят, отново тук чрез същият статус.

Това е маниерът на оборване на всичко, което не харесва неолибералната доктрина, а именно неукост съчетана с безочие.

Толкова да се мразиш и нехаресваш и вместо да видиш какво вътре в теб куца, да положиш усилия да го поправиш или премахнеш, вместо това ти да се юрнеш да пренесеш проблема си на нещо външно, на нещо, независещо от теб, е типична форма на бягство от отговорност. А знаем, бягството от отговорност е най-характерната черта на слабохарактерните хора и на неолибералното течение (видяхте какво стана с осем години бомбардировки и избиване на деца в Донбас, до какво доведе.и вместо тези, които смемиха властта насилствено, а след това се опитаха да я наложат насилствено, да поемат отговорност, че са тъпкали Украйна като коледна пуйка с военна техника, която да използва срещу собствените си деца, те обвиниха Путин, че е виновен за всичко включително и за глобалното затопляне).

Та да си дойдем на думата. Тъй като българският неолиберал е нищо повече от дълбоко комплексирана личност, той търси вината в собственото си нищожество в това, че е извадил лошият късмет да се пръкне в България. Той по дефиниция мрази България. За него няма нужда да разбира защо я мрази, достатъчен е факта на омразата.

Ето и тук този потенциален вестник за пирон в нужника в задния двор на всеки себеуважаващ се български дом, праска врели-некипели само и само да смаже българската традиция, да я размие, да я обезцени, а с това заличи.

Ритуалът на мълчана вода аз лично правя, откакво открих, че момчетата стават за нещо друго освен да ги налагаш с ученическата раница след като са ти дръпнали плитката или боднали с пергела в задника. А не е като моето девичество да е прекалено закъсняло. Даже прекалено рано се разнежих. Оттогава на Водици редовно съм на перваза да кибича с канчето за вода. После миене с водата, препсиване, пак миене, въобще целият ритуал. Оттогава са минали едни 20 години да ви кажа и кел файда. Ама въпросът е друг. Въпросът е в това, че тази тоалетна медия от висотата на собствената си неукост и неинформираност казва, че такава традиция няма или поне не е имало, докато една българска авторка преди няколко години не си я измислила в книгите си. Защото тези книги говорят за българските ритуали, вярвания и чествания, а това всички знаем е много вредно. То съхранява един народ. Да не говорим, че е обиден факта, че самата аз много преди Розмари съм го измислила този ритуал, само дето не съм създала бест селър от него. Да не говорим, че тея, които са го измислили дори преди мен и които са вярвали в него, както аз вярвам, въпреки че двадесетгодишната ми неуспешна практика в областта леко ме е обезверила, но тези, които са го измислили и съхранили, за да може едни жени на една определена възраст с котки като мен още да се утешават, а и най-вече да се чувстват българки, даже най-вече за да се чувстват българки, на тези жени трябва да им свалим шапки. Защото нека си признаем всички ние искаме да измислим нещо, да създадем нещо, което след сто години ще се помни и практикува. И хората като го видят, ще си кажат ” ама как,бе,това е българско производство”. Това е българщина.

И няма никакво, ама никакво значение дали сме го измислили аз или Розмари, или бабите преди пет века. Важното е, че довечера на моя перваз, след залез слънце ще се появи един силует на все още запазена госпожица, която ще отпие от канчето, в което ще се носи вярата на предците й или най-малкото тя в него ще вплете своята, за да може след още пет века по българските первази да има канчета, и моми и въобще някой, който би те продължил.

И ако няма какво да оставиш на децата си, което да надживее и тях, то не виждам никакъв смисъл въобще да правиш деца.