“Най-смелите коментари във фейсбук са написани от хора с фалшиво име и без профилна снимка. Това е всичко, което трябва да знаем за нашия храбър и безстрашен народ.”, се провиква назидателно и надменно, някк си по банкянски, от страницата си някой си Иво Сиромахов, сценарист в едно шоу и “писател”, както сам се определя, щото писател у нас е всеки, който пише книги и намира кой да му ги издава, нали така? Сиромахов не е и никога няма да бъде Вазов, Ботев, Йовков, Алеко, или Радичков и едва ли някога името и “творчеството” му ще влязат в опосканите учебници по български език и литература. И слава Богу! Защото и той, и колегите му сценаристи от шоуто, са по-известни със склонността са да преписват и плагиатстват, отколкото да създават свои продукти. Затуй много се ядосвам, когато такива, като Сиромахов, крякат от пиедестала, сътворен от самите тях, колко жалък и презрян е българския народ. Прочее, тоя пиедестал, откъдето Сиромаховци се изкрякват, не е направен от мрамор, а е иззидан от кирпич – сурови, непечени тухли от кал и слама. Не е работа на Сиромаховци да се занимават с това дали българският народ е храбър и безстрашен. По-добре е Сиромаховци да си гледат балерините и да дрънкат глупостите си от партийния тв екран. Макар и поувехнали, балерините все още са привлекателни.