Димитър Маринов за “Гласове”: НАТО не възнамерява да остане още дълго извън Черно море. Това заяви при посещението си във Варна на 10 май 2022 г. командирът на Военноморското командване на Алианса (MARCOM) вицеадмирал Кийт Блънт (вляво)

Представете си, че имате „министър на войната“, избран от същото правителство на Лъжливото овчарче. Когато този министър ви каже, че няма да въвлича страната във война, че няма да праща български войници на фронта и, че България няма да бъде поставена в ситуацията да бъде цел, то каква е вероятността този министър да ви лъже? Не, не ми отговаряйте на мен, а си отговорете на себе си. Аз ще изложа само някои факти за размисъл под формата на публикации, подредени в хронологичен ред.

2019 година: „Координационен център на НАТО във Варна ще обобщава информация за Черно море. Центърът няма да има командни функции и няма да превърне България в цел.“ – новина на bTV. Американското издание „Свободна Европа“ също разглежда детайлно „Какво ще представлява бъдещият център на НАТО във Варна“.

2020 година: „Официално откриване на Военноморския координационен елемент във Варна“ – официален сайт на Посолството на САЩ в България.

2021 година: Още никой, освен тесен кръг политически илюминати и геостратези, не подозира, че ще има нещо като „война в Украйна“. Светът все още се бори с ковид-кризата, а народът на България – как да си купи по-хубав телевизор с напечатаните от Европа помощи, които се разливаха у нас почти без никакъв филтър на всякакви фирмички, фирми и фирмища. Но. Освен това, „България вече настоява центърът на НАТО за Черно море да е във Варна“ – новина от в-к „Сега“. А отделно в самата Варна откриват нова пластика “Атлантическа солидарност” – новина в местното издание „Черно море“.

2022 година: Войната в Украйна (и явно тази в Черно море) вече е започнала. И вече няма нужда да крием намеренията си: „Вицеадмирал от НАТО във Варна: Не планираме да останем още дълго извън Черно море“ – новина в местния сайт Moreto.net.

2023 година: В база Варна, част от щаба на ВМС е заделен цял етаж за команден център, в който работят български офицери, които наблюдават акваторията и извършват координационната дейност. Центърът е оборудван с всичко необходимо, има секретни секции и т.н. В него сега работят българи, но при необходимост той веднага може да се преобразува в оперативен боен щаб с американското началство от Алианса.

Ако в горната хронологическа справка виждате кратка илюстрация как се развива проекта за някакъв офис на НАТО във Варна, то местните жители, които се интересуват и знаят историята на града си, виждат хронологията на един страх. И това е страхът, че когато руския президент Владимир Путин или неговото още по-лошо ченге – Димитрий Медведев, заплашват, че са готови да ударят „центровете за взимане на решения“, ако войната ескалира, то те има предвид нещо друго. Това „друго“ се е случвало и преди в историята ни, за него има много малко в „националните музеи“ из столицата, още по-малко има в паметта и съзнанието на софиянците, а в познанията на „управляващия ни елит“ буквално няма нищо. И това е призракът на внезапното нападение на град Варна от страна на Руската империя, започнало на 14 октомври 1915 година – неочаквано, без предупреждение, и, да, без особена жалост. От там нататък, знаете – сгради биват разрушени, има и жертви сред цивилното население. Когато живееш във Варна и, знаеш, че мястото за срещи на поколения варненци не се казва „попа“, а „Севастопол“, дори и да не си чел, минимум усещаш някаква поне географска близост с тая лоша империя. А близостта значи, че те могат да дойдат тук отново и то много бързо, а в нашите времена на съвременни технологии, те могат да пристигнат тук буквално за секунди. И „координационният център на НАТО“ да се превърне много бързо в „пункт за взимане на решения“ (по дефинициите на Путин и руския управляващ елит).