1. Една от базовите аксиоми в религиозните представи за света е за доброто и злото. И двете могат да се проявят под различни форми, но която и да е религия е насочена към преодоляване на лошото по различни начини. Самото зло е трудно за обосноваване и формулиране, не винаги има конкретна форма, а максимум символична репрезентация. Поради тази му неопределеност, то води до допълнителен ужас и страх. В народните приказки е страшно да се изправиш срещу диви зверове, но най-плашещи са духовете и призраците, защото са трудно познаваеми. Малко са филмите на ужаси с истински животни, повечето са с по-неопределени същества.
2. Направо сме за никъде без Абсолютното зло, спрямо, което да се определяме, плашим взаимно и разбира се, да го борим всекидневно от сутрин до вечер. В тази връзка е и отношението на Западния свят към Русия и православието. Откровен ужас и желание за унищожение на ужаса, с надеждата, че това ще направи света по-добър. В същото време личи една двойнственост. От една страна и на повърхностно ниво е презрението на англосаксонците към руснаците. “Този невеж, изостанал, нецивилизован народ.” На по-дълбинно ниво обаче е страхът. Страх свързан с неразбиране, с невъзможност да приемеш различността. С това, че вглеждайки се по-внимателно се срещаш с една митологична и на пръв поглед ирационална душевност. Тя обаче е ирационална не по същество, а поради неумението и неразбирането да бъде осмислена. Тоест пътят е от презрение и превъзходство към страх и неразбиране. На мястото на неразбираемото и мистичното се настанява проекцията на големия ужас.
3. От обратната страна са руските представи. На повърхностно ниво те имат комплекси и притеснение от напредналите западняци. Та нали неслучайно техният късен съветски елит си прехвърли ресурсите на държавата и поиска да седне на една маса с господарите на света. Да се цивилизоват и те малко. Петър Първи създава Санкт Петербург за да вземе образеца на Европа. Обаче точно обратното е на по-дълбинно ниво. Там където е силният византийско-православен код. Там в руската душевност има стоицизъм, интуитивно отхвърляне на чуждото и разбирането, че западните елити са хуманисти само на ниво повърхностна риторика. Има само едно по-лошо нещо от това англосаксонците да са ти врагове. Да ти станат приятели, както беше казал някой.
4. Страхът от неопределеността и различието е всъщност пътят към проекцията на абсолютното зло в другите. Културно-цивилизационен феномен, а не липса на интелект и личностни качества у конкретни хора, както е по-лесно да си помислим. Което не извинява неосъзнатостта на някои индивиди, а по-скоро дава някакво обяснение. Няма в психичния живот процес, който да е лишен от противоположността си в несъзнаваното.
5. Всъщност русофобията в нейния ненавистен, клинично-истеричен вариант е феномен непознат на Китай, Индия или Латинска Америка. Не че там всички преливат от любов към руснаците, но в никакъв случай не ги смятат за проекция на Сатаната. Последното е колективен и дълбинен социалнопсихологически феномен на Запада.

А страшното идва,когато решим, че ние сме единствено и само добри, а другите са единствено и само лоши.