Не знам дали ползвате Twitter, но там често излизат интересни неща. Част от моята работа е да следя какво пишат чужди медии за България, както и журналисти и политици в мрежите.

На първо място искам да ви обърна внимание на карикатурата на първата снимка, с корен от Канада. На нея чрез игра на думи се подиграват на България, Унгария, Италия и Румъния, че първо искат от мустакатия германския чичо Piece (сиреч парче територия), а впоследствие искат от Антантата Peace (мир). Тази карикатура е важна, за да се разбере как се гледа на победените. Винаги е било така и винаги ще бъде.

Втората снимка е допълнение към тази мисъл, но на родна почва. Става въпрос за красноречивия цитат от книгата “Имало едно време в България” на британската историчка Мерсия Макдермот, чиято преподавателска и изследователска работа е свързана с България. Цитатът е следния:

„Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на Запад, и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие от потребителски стоки на Запада, без да се лишават от предимствата на социалистическата икономика. Изглежда не им е хрумвало, че в една конкурентна пазарна икономика могат да се окажат на дъното, в редиците на излишните, неспособни да споделят благоденствието, или че промишлеността и селското стопанство на тяхната страна могат да западнат и да се сринат до почти колониална зависимост от чуждестранни инвестиции…

Така или иначе, България е почти неузнаваема за онези от нас, които я познавахме преди 1989 г. По всяка вероятност онези читатели, които я познават едва след 1989 г., ще намерят моите скици от живота тогава също толкова неразбираеми! Тези мои спомени са свързани с един до голяма степен изчезнал свят и като такива трябваше да ги запиша. С течение на времето установявам, че противно на твърденията на Шекспировия Марк Антоний, всъщност точно хубавите спомени продължават да живеят, и аз все още мисля за България, макар и не без тъга, като за мястото, където прекарах едни от най-странните, но най-щастливи години в живота ми“.

Тъжно е колко много са хората, които не могат дори сега да разберат посланието на Макдермот. И така логично стигаме до следствието на това. На третата снимка виждате популацията на циганското население в България. То е по-високо процентно от това с Сърбия, Унгария и Словакия, с които е сравнено. И преди някой политкоректен слагач да ми напише, че трябвало да напиша роми, ще разясня, че има разлика
между цигани и роми. И тя не е в политкоректността.

Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието на част от циганите. Именно само на част. умата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“. На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Самите цигани се наричат именно по този начин, защото както вече разбрахте ром има конкретно значение и не обуславя всички. Етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче. Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров, Стоянова) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности, или заради анахроничността на „роми“ в исторически контекст.

Аз самият съм израснал в два квартала, населявани от цигани – Красна поляна и Обеля. Имам приятели от този етнос и много хора, които уважавам. Техният интегритет няма да дойде с политкоректни глуповати термини, които са в исторически и етнографски смисъл неверни, а с разбирането на техните особености. Междувременно когато професори от рода на Слатински твърдят, че бил добър мустакатият чичо, който изтребвал както еврейската и циганската общности, така и названите като славяни, нормалност в обществото трудно ще има.

А модерните евроатлантици нека обяснят на хората защо отново е горял военният склад на Гебрев, който изнася оръжия за Украйна от 2014 година Това му се случва вече втори път. Може би е добре да си припомнят Третият закон на Нютон, който гласи, че “всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.” Хубаво е марионетката Тагарев да се замисли също над това, изпращайки поредния оръжеен пакет към Украйна.

Но да завърша с нещо оптимистично. На последната снимка виждате, че макар и медиите в България да пренебрегват похода за мир, той намира място и в чуждестранния обмен. Няма как да останем скрити.